А да

какво става с мен ли? няма да ви кажа! писна ми! не обичам да говоря толкова за себе си. поне не за неща, които сериозно бъркат в личното ми, а напоследък съм уплашена и занимавам хората с проблемите си. Ти и ти и ти, както и останалите- извинете ме. Не искам да ме утешавате честно казано, обикновено се получава дразнещо. Искам разбиране, но всеки просто взима да философства или кратко и безболезнено отсича някакво мнение или смешно/твърдо предположение за бъдещото ми добро развитие- ох, колко не ми се слуша това! И универсалното решение е сама да спра да мрънкам, да се шегувам и да държа в течение хората за това, което ме тормози в този конкретен неконкретизиран в поста от мен случай. Ще приложа решението си и в други сфери и случки от живота си. Знам, това пак ще ме отдели от хората и ще им създаде дискомфорт, но с малко повече споделяне на неважни забавни случки (което обичам да правя) ще туширам положението.