Няма да умра за родината, защото някой ми казва. Няма да се тръшкам с кървясали очи и зачервен нос, защото съм сама. Дори да ме оставите, аз ще продължа да живея, отровена и упорита. Не искам да се обличам според вашите закони или да чувствам според човешките ви канони. Отказвам да пречупя волята си според чуждите желания. Отказвам да умра от отчаянието, с което се храня по принуда. Имам себе си и целият свят. Дори там нищо да не ме чака, аз ще го хвана. Ако съм празна, ще намеря лъч светлина да се запълня, макар и за секунда. Страданието ми е необозримо. Желанието ми да живея- вечно. Нито ти, нито който и да е ще ме излекувате от него, или ще ме обезличите. Болката ще изменя в броня, неволите- в сръчност, предателството- в прозорливост. Ще изостря ума си, ще открия сърцето си за всеки удар, за да чувствам живота си по- ясно.
Ще изживея себе си, ще преживея останалото.
Опитай се да ми пречиш.
Аз ще живея.
1 comment:
:-) Много излъчващо и зареждащо с позитивизъм послание... I enjoyed every bit of it {}
Post a Comment