Семейството V

- АДРИАНЕ!
- МАЙКО!
- АДРИАНЕ!
- МАЙКО!
Да, ще си кажете, "Какво по дяволите?" доста безсмислен разговор. Ситуацията е следната: Дора, сериозна и методична домакиня, открива контролната на сина си. Добре, нека признаем, че контролна е силно казано, беше си бял лист с име и голяма червена двойка.
- АДРИАНЕЕЕ!
- МАЙКОООО!
Първото е вик "появи се да си получиш конското", второто в превод "няма да се мръдна и не ми пука". Търпение тази жена нямаше, но когато инатът й се изчерпа на петия крясък тя се устреми към спалнята на момчето. Чул завихрянето на въздуха около полата на майка си и трещящите врати дали пък...неее, защо да си прави труда. Остана си легнал спокойно. ПРААС, явно вече беше стигнала последния коридор до стаята му, само още крачка...Проскърца вратата, но въпреки напъна се отвори процеп от една няколко пръста.
- Махни се!
- Легнал съм.
- С какво си залостил вратата?
- Не съм мърдал,- все така равен отговор.
Дора извъртя очи с мъка- огромен куп намачкани дрехи между вратата и близкостоящия гардероб я спираше.
- АДРИАНЕЕ!
- МАЙКОО!
Подигравката почваше да й идва в повече.
- Мърляч! Как 2 по география?!
- С много труд. Трябва да видиш последното ми есе по литература.
Жената изтръпна. Спомни си как я викаха преди година в гимназията заради съчинението му по английски. " Моят най-добър приятел се казва Рингъл и живее заедно с мен в главата ми. Рингъл прекарва повечето време в моята медула облонгата, но понякога се мести в някой сублоб. Той много обича да ми дава идеи като например да бутна учителката по математика надолу по стълбите." Доста грижи имаше с управа после заради тези изречения- математичката наистина беше паднала по стълбите преди месец. Без ничия помощ, уж...
- Господине, мисля, че трябва да си поговорим!- тонът беше определено по-нисък като децибели, но остър и неумолим като нож. Приятелят ми пак се загледа в тавана. Нечовек беше този Адриан, бога ми! Какви нерви!
- Слушаш ли ме?!- какъв абсурден въпрос! Явно НЕ!- ПОГЛЕДНИ МЕ!
Той се изтегна лениво като котка на припек. Разбираше родителите си, но не беше съгласен с тях. Също така му беше известно, че с навлизането си в живота те автоматично бяха решили, каквото и разкрепостено и свободно мислене да са имали преди, да отглеждат детето си по утвърдените канони и нямаше смисъл да им обяснява възгледите си и да спори с тях. По-ползотворни диалози бе водил с гардероба си при безсъние. След 5 минути обаче осъзна, че и игнорирането няма да помогне, дори яденето на майка му вече да загаряше. Възхитително упорстсво от нейна страна, всяка друга педантична домакиня би се пречупила при първите димни сигнали от кухнята. Време беше за нова тактика.
- Майко!- изведнъж скокна към нея той,- Кажи ми, моля те, искаше ли да абортираш?
- КАКВО?!- стъписа се тя, колкото от внезапното внимание, така и от въпроса.
- Хайде де, не се прави на ударена, мога да смятам до 9 от доста години вече. Знам, че си била в третия месец като сте се женили. Любопитмо ми е, искала ли си да се отървеш от мен? Да ме махнеш, унищожиш, изтръгнеш от себе си като паразит?
След толкова чувствен въпрос- да, вече искаше да го унищожи, но уви беше закъсняла с около 17 години. Лицето й се изкриви като при тежък фациалис и тя подви поли към кухнята като опарена.Въпреки това той не се почувства много добре, подразни се някак на всичко и излезе по познатия начин- през големия прозорец на спалнята си.
- Лазо? Имаш ли? Каквато да е, ако си свободен айде след 30 минути на автоморгата до индустриалната зона? Добре, там значи.