ден в календара

06.06.06 и 06.06.07 и защо светът не свърши на никоя от двете дати

Да, наистина, защо светът не свърши на тази чудесна дата 06.06.06, както ни обещаваха някои сатанистки групи и сайтове?
Все пак, трябва да отчетем, че светът направи някакъв, макар и вял опит. Като начало пусна по кината отчайващия "The Omen", но народът, видял и много по-отчайващо безсмислени филми, просто се прибра отегчен и раздразнено разочарован по домовете. Апокалиптичните опити на Земята продължиха след година с проливен дъжд в Пловдивска област. Цифром 187л. на квадратен метър, поне в роден Асеновград, където отбелязаха пълнолетието ми с бедствено положение, а по някои села с паднали мостове и наводнени къщи.
За мен трагедията се изразяваше в безсмислено чакане на сайкоу на пощата, пълно подгизване и разболяване, което до събота мина. Няма как, щом ще се празнува, ще се оздравява!
Излишно е да казвам, че това не е достатъчно да сломи никой човек достатъчно, за да изкрещи "ЖИВОТ! МА'А ТИ МРЪСНА! НАПУСКАМ!" и да се гръмне смело в клозета или на тавана. И така за пореден път апокалипсис нямаше, разочаровани и опустошени много, (Дявола все пак свърши някаква работа,а?) което не зарадва никого и на 7ми всички отново трябваше просто да се сражават наново с обстоятелствата.
Като цяло- разочарование. Замислете се колко добра почивка би бил краят на света?
Все пак не съм егоист и егоцентрик, не държа да е на моят рожден ден.
Нека само да дойде в точния момент.




06.06.08

И трета поредна година вали. Предните преди 2006 не ги помня. Апокалипсис не се очакваше. Този път по-скромно, но все пак 19 не е като 18, светът го поля по-сдържано, наистина. Видях или чух всички близки ми хора по някакъв начин, за повече или по-дълго време. От какво да съм недоволна? От това, че някой си звучал безлично? Неее, грубо казано нямаше такива. Всичката искреност и любвеобилност винаги са ме зареждали почти до припадък на тази дата. Но произшествия винаги има. Какво по- прекрасно от това, да счупиш ток насред пътя си през един тунел? Все пак няколко часа по-късно с добрите стари матстарски гуменки достигнах целта си.
А вечерта питате? Народът беше спокоен, а времето чудесно, допълвано от звуците на някаква свирчица в ръцете на беден музикант. След срещата с няколко прекрасни индивида в No Sense изникна за пореден път екзистенциалния проблем за смисъла на човешкото съществуване и за смисъла на конкретно няколко човешки съществувания. Добре, че там беше и милото присъствие на Източния Маг, когото запознах с братовчедката Пития. Чудесно, че има все пак и културни хора в заведенията, които да те наглеждат дали си добре и без да ги молиш.
Иначе какво друго се случи на тази дата- аз не зная. Прекъснати са много от информационните връзки поради липса на време и главно интерес.



И така светът се завъртя още един път.


Стана 07.06.08
Сутрешна мисъл "Fuck! Не ми се става!"
И не станах. Добре, че ме събудиха. Никак не е учтиво, когато пропуснеш сватбата на първата си братовчедка.
Втора сутрешна мисъл "Damn! Имам 11 пълни теми по математика!"
Чудеснта тенденция при предстояща сватба е, че всички подобни мисли бързо отлитат и остава само усмивката.
Нека се замислим за многото прекрасни аспекти на една сватба! Къщата на родителите става по-просторна! Ако това е единствено или последно останало вече дете, те са свободни да разполагат както си искат със стаите си. Естествено вече нямат толкова желание и време както някога. Сега свободността е по-скоро празнота.
Но да насочим вниманието към нещо друго. Колко много прекрасни нерви раздвижват всяка майка и баща! Роклята да е чиста и сложена добре, косата стегната, обувката да се скрие, яденето да е сервирано, пиенето налято, музикантите в ред! Всичко и всички ги стресират и какво ли не ги тревожи- и полсушайте ме, не стърчете около тези родители, защото болезнените им нервни окончания ще излят яростта им върху вас! Седнете, хапнете се наслаждавайте на отчаяните крясъци и хаотичните движения. Рядко добро комедийно кино с елементи на драма и трагедия.
Когато вече музиката писне, младоженецът пристигне, обувката се намери и булката е "взета" се извива хорото, за сеир на цялата махала, вече наполовина може да въздъхне старата майка и да поизбърше потта си притесненият татко.
Другата половин въздишла и капки пот си отиват, когато мине всичко в гражданското. Но без произшествия не може, както всеки мъдър човек ще отбележи. Какво би могло да се случи обаче? Да ви изпреварят турци в залата? Да няма ток и да се наложи дори и те да чакат? Неее, не би могло! Е, случват се и такива неща.
Важното е всички да са живи и здрави до ресторанта, където започва същинската фиеста.
Нея бих могла да я опиша, но ми става жал за всичките счупени чаши, мир на стъклото им, и разбутани мебели и унищожени рокли и мозъчни клетки. Затова просто си представете красотата на това да упражниш физически тялото си с няколко хора и кючека така, както не си правил от месеци или може би години и нека останалото потъне в мълчание.