всичко най-непочтено
нямам идея как ги побрах
но всички те в мене пулсират
обезобразените мисли
повтарят отново със страх
как снимки ще гледам след 10 години
и ще се чувствам по-малко щастлива от тях
искам, мога, но не успях
от себе си да ги прогоня
горят в мен като гъста отрова
и правят дните ми сиви
нощите пълни мухи
мънички гнусни мисли
там циклично явяваш се ти
камъкът, който на пук не тежи
и не мога да се удавя,
а с мен да потънеш и ти
No comments:
Post a Comment