Аплодисменти за героя на новото време

Гордо разголила гръд ме гледа певица.
Тя ще учи мойте деца
От билборда се пъчи и е горда царица
За 1000 заблудени лица

Ботев е футболен отбор, не поет.
Това го знае всяко дете!
Нека Азис бъде на София кмет
и сметта ще отиде при смет!

Главата си блъскам,
кой ден е не искам да зная
Егото си да лъскам-
друго модерно не мога да правя
Не съм на Науката син.
Не съм постоянен,
а в комина съм дим.
Домакин съм неканен
оцапан със сценичия грим
на комика банален.
Но владее той наш'те мечти,
разполага с нашето време.
Уж ковеме сами наш'те съдби,
уж сме умни и прогресивни,
а в красивите ни кухи глави
мислите ни са простовидни.

Героя на новото време
Стиска гордо в ръка лубрикант
И е секси и не му дреме
за Левски, Русо или Кант
Аплодисменти и с главите нагоре
гордо напред
да вървим да се борим с врага си заклет
развели прически модно-небрежни
ние сме слаби жени и мъже леко нежни.
В глупостта си сме силни
и смели до кръв.
Психически сме нестабилни,
лишени от детство, морал и реална борба.
На Света от нас няма по-непотребни,
а Света ний неспирно рушим
и сега с викове зверски победни
с месата му мръсни си устройваме пир!

Аплодисменти, да пляскаме всички
с лъскави пълнозъби усмивки
на човешкия подвиг велик
смъртта е вечна, но ще трай само миг