Депресия

Аз те завладявам
Храня се с живот
Аз те управлявам
Ти ще си ми роб

Мечтите ти преобразих
от цветни- черни
само миг
ще избледнеят,
ти ще ги забравиш
остър вик
ще потекат
сълзите ти ще се разлеят
и ще се молиш в тях да се удавиш
ще се молиш вечно да заспиш

Уморен и изтощен
без цвят в лицето
като опустошен
безплоден в сърцето
Така бих искала да те оставя
На дъното на тъмна яма,
на разяден от ръжда и мъх тунел
и с въпроси от типа "Защо" да те залея
Да си спомниш кой те е предал
и кой ти се е честно клел
Да те питам на кого си ти потребен
Не си ли за света зловреден,
малък паразит
мишле,
съвършено безполезен
консуматорс с плахо девствено сърце?

Раздиращ крясък
Грозно смачкано лице
Счупване и трясък
Слаби скършени ръце
От сиво в черно
от черно в дневно
и пак е мрак
в небето и в сърцето
и пак е мрак