седим на върховете
загледани дълбоко
всеки в своите крака
бих искала да полетя
да мога да те стигна
или поне нека да изригна
защото вече не търпя
дистанцията ме притиска
за пространството- килия
къде оставихме ключа?
блъскай с груба сила
докато те доближа
жена съм, а не Сцила
но ще победя
в самотата винаги оставам
отчайващо непоклатима
отсреща на върха
-----
различията не са проблем,
но усещам как еднаквото убива
всичко между теб и мен
No comments:
Post a Comment