мрън-мрън

самотна съм, но не когато съм сама
самотна съм, когато видя чуждите лица,
тъпоумни и самодоволни
на вид учтиви
и подмолно злобни
високи хора
с нисък ръст
но ще почакам
всички ще ядете пръст


***

изолацията е изумителна, страхотна,
свързваме се с интернет
никой никого обаче не докосва


***

от осем до пет
мисля куплет
всъщност работя
от осем до пет
моля, reset,
ежедневието спука
умът ми, очите, духа
и на източния фронт пак нищо ново
в Дания все нещо намирисва
настроението се вкисва
с предусещане за нещо зло