Ние живеем в град Оксимор- космополитен миньорски град, в който деветдесетминутните филми неизискващи мисъл са издигнати в култ. На всеки 314 души се падат по 1,83 кино салона, които до един просперират. Единственото конкурентно хоби на жителите е кисненето в пивници и кафенета. Именно на първото място се състоя следния разговор:
- Бертолд е пълен глупак! Купи си бон филе, а винаги е твърдял, че иска момиченце! Не знам какви чудеса ще прави да го докара!
- Не разбирам защо ти се вълнуваш от всичко това. Моята Хана съм я отгледал от ей такава вратна пържола. Никой не я очакваше. Май момиченцата най- обичат да се появяват като изненади.
Първият е г-н Ото Хендел- най- критичният човек в Оксимор. Той има мнение за всичко. Ако се нуждаеш от съвет, той ще ти го даде, дори да не го искаш и дори да е безполезен. Освен това, според г-н Хендел другите постоянно се нуждаят от съветите му.
Вторият е познат на едни като Кирхоф, на други като Планк, а на любовниците си като Джакомо. Повечето люде го знаят като Фúзик. За него не е известно много, освен че не обича да се знае истинското му име. Също, че Хана е покойната му дъщеричка, за която говори все едно е жива.
- Ото, извини ме, викат ме с поглед.
Както двамата си бяха бъбрили, следното се бе случило- Арлина Уотс, любимка на Фúзик, се беше появила да изпие сама чаша вино. Обичаят й е известен на всички що годе редовни посетители, защото на всеки от тях е отказвала по няколко пъти да й прави компания. Арлина кимна с усмивка на Джакомо и седна на отсрещната масичка в ъгъла, но след само три минути някакъв наперен младеж нахално седна на масата й и почна разговор. Тя усилено се опита да го превърне в пълен монолог, но нито това, нито дори прякото й пояснение, че желае да е сама, не произведе желан ефект. Младежът усети егото си наранено и я стисна за китката болезнено, изричайки около килограм глупости. Именно тогава Фúзик получи SOS поглед от любимката си.
- Здравейте! Нека се присъединя и си направим трио.
- Разкарай се, тъпако! С дамата искаме да сме насаме.
- Грешен ти е словореда. Ти искаш да си насаме с нея, не и тя.
- Разкарай се!- изкрещя навлека и блъсна Фúизик от стола му.
Арлина взе чашата си вино и тихо се отдалечи до една стена и загледа с останалите. Между двамата се разменяше порой от ядосани крайници. Всеки се прикри където можа, да не бъде опръскан. Момчето, разгневено че губи, хвана близкостоящ стол и замахна злобно към Джакомо. Единствено Провидението го спаси от комоцио, но самото Провидение си отиде със счупена ръка. Мъжът успя да хване момчето удобно и го сервира зад бара. Преди барманът да реагира, хвърленият се изправи, грабна големия нож, с който режеха лимоните за сода и текила, и го метна право в сърцето на Фúзик. Той изпъшка, тълпата ахна, а барманът счупи бутилка евтина ракия в главата на навлека.
- Олигофрен! Уби ми верен клиент!
Момчето се просна в безсъзнание, но дали от удара или от отровната ракия, която се стече в ушите и устата му, не стана ясно.
Фúзик още пуфтеше смутено и недоволно, прав, с нож в гърдите. Другите не знаят и до ден днешен, но той от години нямаше сърце. Беше го погребал заедно с Хана. Г-н Хендел се появи и навря носа си зад бара да огледа момъка.
- А-ха! Момчето на Бертучи! Аз му казах, че от тая престояла кайма свестен човек няма да излезе!
- Бертолд е пълен глупак! Купи си бон филе, а винаги е твърдял, че иска момиченце! Не знам какви чудеса ще прави да го докара!
- Не разбирам защо ти се вълнуваш от всичко това. Моята Хана съм я отгледал от ей такава вратна пържола. Никой не я очакваше. Май момиченцата най- обичат да се появяват като изненади.
Първият е г-н Ото Хендел- най- критичният човек в Оксимор. Той има мнение за всичко. Ако се нуждаеш от съвет, той ще ти го даде, дори да не го искаш и дори да е безполезен. Освен това, според г-н Хендел другите постоянно се нуждаят от съветите му.
Вторият е познат на едни като Кирхоф, на други като Планк, а на любовниците си като Джакомо. Повечето люде го знаят като Фúзик. За него не е известно много, освен че не обича да се знае истинското му име. Също, че Хана е покойната му дъщеричка, за която говори все едно е жива.
- Ото, извини ме, викат ме с поглед.
Както двамата си бяха бъбрили, следното се бе случило- Арлина Уотс, любимка на Фúзик, се беше появила да изпие сама чаша вино. Обичаят й е известен на всички що годе редовни посетители, защото на всеки от тях е отказвала по няколко пъти да й прави компания. Арлина кимна с усмивка на Джакомо и седна на отсрещната масичка в ъгъла, но след само три минути някакъв наперен младеж нахално седна на масата й и почна разговор. Тя усилено се опита да го превърне в пълен монолог, но нито това, нито дори прякото й пояснение, че желае да е сама, не произведе желан ефект. Младежът усети егото си наранено и я стисна за китката болезнено, изричайки около килограм глупости. Именно тогава Фúзик получи SOS поглед от любимката си.
- Здравейте! Нека се присъединя и си направим трио.
- Разкарай се, тъпако! С дамата искаме да сме насаме.
- Грешен ти е словореда. Ти искаш да си насаме с нея, не и тя.
- Разкарай се!- изкрещя навлека и блъсна Фúизик от стола му.
Арлина взе чашата си вино и тихо се отдалечи до една стена и загледа с останалите. Между двамата се разменяше порой от ядосани крайници. Всеки се прикри където можа, да не бъде опръскан. Момчето, разгневено че губи, хвана близкостоящ стол и замахна злобно към Джакомо. Единствено Провидението го спаси от комоцио, но самото Провидение си отиде със счупена ръка. Мъжът успя да хване момчето удобно и го сервира зад бара. Преди барманът да реагира, хвърленият се изправи, грабна големия нож, с който режеха лимоните за сода и текила, и го метна право в сърцето на Фúзик. Той изпъшка, тълпата ахна, а барманът счупи бутилка евтина ракия в главата на навлека.
- Олигофрен! Уби ми верен клиент!
Момчето се просна в безсъзнание, но дали от удара или от отровната ракия, която се стече в ушите и устата му, не стана ясно.
Фúзик още пуфтеше смутено и недоволно, прав, с нож в гърдите. Другите не знаят и до ден днешен, но той от години нямаше сърце. Беше го погребал заедно с Хана. Г-н Хендел се появи и навря носа си зад бара да огледа момъка.
- А-ха! Момчето на Бертучи! Аз му казах, че от тая престояла кайма свестен човек няма да излезе!
No comments:
Post a Comment