Криви

Играехме шах- седмичната ни партия с Алиса. Не бяхме стигнали доникъде и се появи нейния приятел- Гари.

- Хайде да играем и с него!- предложи Алиса.

- О, не! Той ще смаже и двете ни и ще ни стане криво.

- На мен няма да ми стане криво!- заяви твърдо убедена тя.

- Е, добре,- разумно не противоречах,- на мен може и да ми стане. Не е 100% сигурно.

- Преди малко звучеше убедена.- отбеляза Гари.

- Звуча убедена, защото общуването го изисква! Представи си, че никога не съм сигурна за нищо- какво ще си помислят хората? Всичко е относително, знаем го и без постоянно да го показваме. А аз отдавна в нищо не съм убедена.

- И в смъртта ли?- опита се да ме тушира той.

- Бях по- уверена в нея, но уви, вече не. Чудя се... за смъртта в общата представа за нея- просто тялото умира и се разлага. С предполагаемата душа има много хипотези какво се случва. Ами ако...не умираш изобщо, а един вид просто замръзаш. Тялото ти спира да работи, но ти си вътре и чакаш търпеливо да преминеш нататък в жизнения цикъл като част от минералите и микроорганизмите в почвата. Може би заради смъртта на мозъка и съзнанието ти ще измени форма.

Слушаха ме някак вдървени и млъкнах.

- Това са глупости, Настя!

- И какво става всъщност при смъртта, а? Обясни ми истината!

- Умираш и толкова! Тялото се разлага, душата се възнася в рая или нещо подобно, или пък попада в ада или нещо еквивалентно! Няма какво толкова да го мислиш, далеч е от теб.

- Кой ти каза и доказа всичко това?

Ядно мълчание.

- Не е нужно някой да ми го доказва, поколения наред в това се вярва, вярвам и аз!

- Поколения наред вярват и в прераждането. Това, което каза, е точно толкова сигурно, колкото и всяка друга измислица. Може да чувстваш дори, че е истина, но това е самовнушение- както може да си внушиш понякога, че даден човек е велик или че го обичаш. Всичко опира до личните ти нужди и избор.

Чувствах се силна,но и ужасна. Бях убедена, че и те ме чувстват по същия начин, защото печелех спора. А като губят им ставаше криво.