Намерих любовта си във една канавка-
мръсна и от някого употребена преди мен.
Хвърлих я обратно и си тръгнах огорчен.
Исках да забравя този ден.
Дали съдбата ми наистина е гнусна
или грешката е в мен?
Ако съм аз боклука в свят красив и подреден,
но очите и умът ме лъжат?
Въздъхнах.
Без щастие човек е просто уморен.
Тогава ми проблясна!
Идеята ме озари-
ще се върна и до блясък ще я лъсна-
Любовта ми към живота,
и очите и ума ми ще преобрази.
No comments:
Post a Comment