прави се така

когато кажат "скачай!"

питаш "колко на високо?"

и се спъваш, падаш, обелваш си носа,

ставаш, коленете си изтупваш и безумно продължаваш.

скачаш, скачаш, докато кръвта по теб изсъхне.

отстрани те чака някой, но това не продължава вечно.

скачането няма да те "залепи"

с подмяната на себе си не би постигнал своя същност

своя цялост и добра съдба

но по- лесно е да подражаваш

може и да е с по- мъничка вреда

в съвършеното умение да се самозаблуждаваш

ти размаза своите колена

като кажат "скачай!"

отговаряш "аз съм инвалид, не мога."

и очите си затваряш

да потънеш в бурите в своята глава