какво правим когато

когато пространството е празно, запълваме го със себе си.

а какво правим, когато не знам къде е "себе си"? когато рита и хапе, само и само да не се покаже навън? когато "себе си" е само прозрачна имитация на фалшификат на творба, чиято автентичност никой не може да потвърди? празнотата проглушава повече от всички писъци заедно.

да затвърдиш себе си в чуждо разрушение? да се възстановиш в дълбините на регреса?

всички сме подложени на образование и никой не е учен как наистина да живее себесъобразно.

как да е смел.

как да не се отказва.

как да не се изгуби.

и запълваме своята празнота с чуждото присъствие. присъствието на кухина в кухината с още една обвивка не запълва нищо.

подчини "себе си" на света или се опитай да подчиниш света на "себе си". и двете са достатъчно непостижими. но нека целта ти определя мира ти.