Апокалипсис СЕГА! или нуждата на обществото от тръпка

Ей го Иван. Човек като всички други. Бачка поне 5 от 7 дена, ако се наложи и повече, мрънка за високата цена на цигарите. Може би ходи на море един път в годината, може би не. Дребното злободневие е дребното му хоби и не го прави добре. КАКВО Е СЪБИТИЕТО В НЕГОВИЯ ЖИВОТ? КАКВО МУ ПОКАЗВА, ЧЕ НЕ Е УМРЯЛ ПОДЛО В СЪНЯ СИ?
Именно там е проблема- няма нищо епично. Предимно вътрешни катаклизми разхвърляни тук-там. С времето прекарано в жълти новини, жълти сериали и жълти риалити програми, все повече ожадняваме за голямата драма, големият, разтърсващ ужас, който да ни убеди, че тия мизерни животи са някак вълшебни, ценни-като димът останал след огъня. Дори кошмарът е по- добре от нищо! Вълнуваме се от секса, любовта, парите, опиатите, алкохолизма- все образи в умът ни, увличаме се след каквото можем за някакво разнообразие и накрая всичко се свежда до най- мощният образ- АПОКАЛИПСИСА! Какво по- разтърсващо от целокупната ни, ужасяваща и неизбежна смърт! Смърт подарена от висша сила, без значение дали сме я заслужили. Смърт, която да пожъне всички ни вкупом с мощ, достатъчна да събуди заспалата ти душа. Какво ще ни накара да бъдем други хора? Какво ще ни събуди? Апокалипсисът ли е единствената аларма, която успява да раздвижи човешкото стадо или вече и на него свикнахме? Само за последните 15 години го очаквахме 3-4 пъти.
А вижте тук-> линк