ежедневието не беше сиво,
но така изгни, че засмърдя
и не остана кът за нищо живо.
душата ми от разочарование заспа
когато те намерих беше гола на дивана
просната без капка свян
и предложих да направиме размяна
твоето сърце за моя черен дроб,
защото са еднакво развалени,
но на мен дробът поне ми трябва.
ти се усмихна и се съгласи.
имаш нюх за слаби сделки,
затова жените по ви бива в любовта.
и започнах своето пиршество над твоето тяло.
Дяволът ни завидя,
Времето обидено напусна,
Пространството се сви
до всичко някакси побрано между 4 очи
приел съм го- измамен ще остана.
очаквам да избягаш с цялото ми същество.
ненужен- само сянка по тавана.
изсмукан и захвърлен сред света-
едно лайно насред снега,
наситено с тъга и самосъжаление,
със злоба и с копнеж за отмъщение...
но към кого?
и влюбено ще гледам този символизъм.
докато...
1 comment:
Wo-o-o-w страшно много ми харесва!!!
Post a Comment