там ще избягаме, там ще се скрием

току- виж някой се сети- първото изречение не е мое
но не ми пука, защото ми даде тласък, не е грешно чужд ум да те бутне по пътя на твоя, пък може и да се случи да мислите еднакво

да, имам предвид, благодарна съм, че Стефан Вълдобрев го има

там ще избягаме, там ще се скрием
в новия свят отдавна забравен
познати държави с теб ще открием
пълни с вече видени лица
ще си спомним как въздух се диша
и как се плува в чисти води
ще усетим какво е да се обича
и за музика ще развием уши

там ще избягаме, там ще се скрием,
където е пълно дъги-
деца на дъжд некиселинен,
и усмивки има на всички усти
ще бродим гори невидели човешка ръка
и революционно откритие ще направим-
ще намерим спокойствие за всяка душа