Ако татко беше ме замесил от брашно,
или мама беше ме поръсила със захар,
щях да се страхувам от дъжда с причина
но ме изковаха от стомана
дялаха ме от дърво
От вода аз не ръждясвам,
но капките като игли ме бият
Без да чувствам страх под тях примирам
Под капак не мога да се скрия от дъжда
Изпод броните ми той разкрива
по вътрешността ми лази
ставам уязвима
Изпитвам ужас- обич към дъжда.
Оставя ме без сила
плашещо свободна
Ако бях замесена с брашно,
ако бях поръсена със захар,
щях ли да съм по- щастлива?
(11.07.09)
--------
преди беше публикувано, не мога да си обясня защо съм го скрила
No comments:
Post a Comment