причини да не спя нощем

Когато нощ падне и месец изгрее някои хора пият, други гледат филми, а трети дори четат! Но рано или късно всички си намират хоризонтални занимания, и дори леглото да е студено, ще го стоплим. А аз се въртя. Очите ми мижат от привечер, но нещо ме яде. Гася лампата, лягам сънена и изчерпана и мислите нахлуват на абордаж и превземат цялото пространство в ума ми. Гризкат ли гризкат една през друга, докато мисълта ми не заприлича на бучка ементал и вече дори аз не зная дали съм будна или всъщност сънувам и се чувствам изгубена. Изгубена в собственото си съзнание- можете ли да очертаете този ужас с тебешир или с каквото ви е удобно? Понякога се опитвам да уловя формата му, но все нещо се изплъзва. Мислите за неясното бъдеще и за болезненото минало се преплитат и дали ще мога да храня семейството си и как не трябваше да се доверявам на лицето Х едно време се сливат с единствената цел аз да се въртя и въртя докато оформя чаршафа си като буца. Как да заспя? Никога не съм свършила достатъчно! Какво правя с времето си? И отново завъртане, но е неудобно. Нито едно положение не е удобно или поне безболезнено. И докато чукове кънтят отвътре в черепа ми аз се опитвам да подредя крайниците си. Тази дясна ръка! Леко изтръпнала и съвсем не на място! Ще пробваме друга комбинация. Съседите от горният етаж започват да клатят леглото и то произвежда любовна музика по тръбата, която споделям с тях. Всеки има своята хоризонтална гимнастика. И пак се завъртам, този път по корем. Една въздишка и толкова съжаление! Да бях учила по-добре, да бях скачала из стаята дори! Но очите ми се затварят хвана ли книга. Липсва ми онази една бутилка вино- разликата между дълбокият сън и дълбокото безспокойство, което изживявам в момента. Но най-много ми липсваш ти. Леглото е прекалено широко, нужен си ми дори само, за да ми пречиш, и главата ми се проясни от излишният хаос. Остава само да подпъхна гръб в топлината ти. Не, няма да заспя веднага, но и нищо не ме тревожи. Смешната илюзия ме обзема, сякаш задействана от автоматичен превключвател, че проблеми няма и дори да се появи бледо подобие ще го реша с мисъл. Не съм усетила да имам вградено такова устройство, но ефектът е налице. Ти си и ефект и положение и лекарство, издигнато от моят ум да се подмами към удоволствията на нормален, може би дори сладък, живот. Създадох те, но не те притежавам, не те контролирам и не мога да те заставя да топлиш порцелановата ми кожа нощем. И докато лежа отдавна не съм в леглото си, витая някъде около устните ти, поне 39 градуса по Целзии, и аз съм треската, която ги е причинила. Сън? По-скоро бих припаднала от умора.