Семейството

Какво ти е забавно? На мен животът ми е забавен, но чак като мине и ми стане мисъл в главата. Преди това сякаш не е ... сякаш не мога съвсем да мисля за него, още го изигравам. Имам си един приятел, точно като мен е. Не го слуша съвсем главата ще кажат повечето хора. Мен ако питате много по-разумен е от голямата част от населението. Понякога е малко прибързан, но обикновено добре преценява всичко без дори да се напряга от ситуацията. Ето например онази вечер: прибира се и баща му започва да се заяжда с него кой знае за каква дреболия стара пак. Живял съм за кратко с тях и ми е ясно как са нещата в дома им. Кавга, сръдня, скокнал бащичкото му и го стиснал за врата, опитал се да го набие, но братът на моя приятел ги спрял. Отива той в другата стая, никак не му пука за станалото. Мина времето на мълчанието му, мина и времето, когато тези неща бяха големи и сериозни в очите му. Но баща му винаги разтегля нещата. Кълна се, човекът има невероятна рецидивираща система! Връща се на същите неща по 10 пъти през 5 минути! Ето го точно след 5 минути пак му крещи за същото нещо без момчето дори да му е проговорило! След още 5 отива сам при него в другата стая да му натяква за същото.
- Ти си малоумен явно!
- Ех, да, колко жалко, - отговаря съвсем равнодушно.
- Чудесен сарказъм, но аз ще те оставя да се оправяш сам! Време ти е да се научиш на работа не само да ти се дава на готово! Какво имаш ти да вършиш...
и прочее и прочее и прочее, но всичко е започнало от дребна муха като забравени ключове.
Е, Адриан (приятелят ми) реши да не се занимава с безпредметни спорове. Стана от дивана без да обръща внимание на баща си (а това вбесяваше родителя) и се качи в рамката на прозореца, погледна надолу и скокна. Другият остана втрещен. Синът просто беше слушал тези приказки 54 пъти точно (броеше), как да не изскокнеш от прозореца?
Нещата (не) се развиваха нормално.