бяло.

няма никакво време!
хайде, побързай!
умираш!
тичай и блъскай щом трябва
минутите губиш
животът живееш през пръсти
сбръчкан старец те гледа
мръщи се, клати бастуна
задъхано движиш крака
дишаш на празна глава
няма никакво време!
нещо изпускаш,
умираш.
раждаш се на земята
и прегаряш сякаш за час
гаснеш и чезнеш в бяс
какво тук ти хареса,
та се потиш като скот
да го грабнеш за твоя живот?
крадеш най-блестящото
като врана вместо човек
и тичаш обратно
да го зариеш на скришно
сред купчина смет
бягай! Умираш!
Внезапно се раждаш
и гледаш напред
пред пропаст попадаш
до тебе човек
все така сбръчкан р
предимно смутен
гледаш преждевременно уморен
дори не знаеш защо
и накъде ли си бързал ?