Думите бягат по листа
под писалката на този приведен човек
драска, мачка, написва
и омастилява пореден плосък куплет
Шари безцелно, всичко му писва
Прозорецът спира погледът блед
животът разкъсващо липсва
в дните на този поет
В огледалото вижда лице-мръсно петно
Вижда в отражението тъпа мъка
и нещо гушата злобно стисва
когато погледне напред
към стотиците дребни хора навред
сред които се дави
за които се бави
сиви, измъчени, с глухи сърца
едва биещи механизни
от часовници без стрелки
и очила без стъкла
Изкривени и грозни,
озлобени за своята съдба
опаковани в точни кутийки
делят си горчива делба
човечност срещу стотинки
Зад прозореца мръсен
той вижда всичко това
как да не пише той гневен
ред подир ред бездиханни слова
до чертица издрани със бяс
в безсмислен протест ежедневен
до загуба пълна на свяст
Докато срине всякакъв разум
останал самотен в тази черна глава
забила очи празни в съдрани тапети
и безброй разкъсани мастилни листа


Капки дрънчат по стъклата
а крив човекът се свлякъл на колене
застинал, смръзена кръвта,
и минутите мудно се влачат една по една
с мръсната, тежка присъда-
не се променя за никой света