Жул Пискюл, син на Еркюл Пискюл, се събуди и започна неравната си битка с гравитацията, мързелът и ниското си кръвно. Тъкмо се надигна, преодолял мързелът, и светът се врътна пред него, гравитацията го пое и го плясна обратно в леглото. Всеки път едно и също, въздъхна си той. Добре знаеше, че най-вероятно няма да си струва да стане. Но стана. И откри нещо чудесно- днес нямаше да ходи на работа! Дааа! Беше в почивка или беше безработен или беше празник...какво? Е, нямаше да ходи на работа.
Щастлив заплува из пространството като медуза. Какво да прави без работа? Какво да прави без работа?
Излезе навън с кутия цигари и фотоапарат- или ще снима или ще сваля. Жул е човек с изключително неангарижан ум, странно как често нещата се обръщаха в негова полза. Жул снима угарките по земята. Снима собствената си сянка и снима чуждата любов и се натъжи. Натъжи се защото нямаше никакъв интерес да е влюбен и се чувстваше болен. Затова Жул Пискюл отиде на лекар в свободния си ден.
Три часа той чака, защото лекарят има вълшебни способности. Той знае точно какво обичаш и ти го забранява. Така характерът ти укрепва и ти вече не се чувстваш болен. Три часа чакане и Жул влезе.
- Докторе, боли!
- Какво?
- Боли ме *ура, че не съм влюбен и мисля, че това е болестно състояние. Не искам да имам жена, деца, да обожавам любовницата си и да съм й верен. Не го искам. Това е болестно, нали?
Докторът му се изсмя.
- Не си достатъчно стар, за да е болестно това.
- Колко стар трябва да бъда?
-Е..с около 10 години по-стар.
-32? Не мисля! Ами ако пак съм така? Вие, Докторе, на колко сте?
- На 34.
- Женен ли сте? Имате ли деца?
- Ами...не.
- Олеле! Как ще ме излекувате! Вие сте болен! Вие вероятно сте някакъв изверг или сте саможив или сте ужасен ревнивец! Какво ви има, Докторе? Как лекувате другите хора, като не обръщате внимание на себе си!
- Е, вижте двете неща...аргументтите ви не ме уличават в неком..
- Как не! Аргументите ми са съвършени! Не е ли най-нормалното нещо в природата да създадеш семейство? особено при социалните животни, дори при тъпи птици като гълъбите- двойките се образуват доживот!
Жул продължи така още десет минути, изпенен, без контрол, накрая се засрами и изчервен си излезе.
След 5 минути Жул беше забравил, а Докторът плачеше и се чувстваше болен и самотен.
Жул Пискюл, дете на природата и жертва на собствената си воля, отиде на плажа. Изрови дупка. Напъха се в дупката и се зарови докъдето можа. Не му беше достатъчно.
- Ей, деца! Деца, деца, елате тук малко да ви помоля нещо! Значи, благодаря за вниманието, искам да ме заровите някъде до врата.
Никое свястно дете няма да откаже на такова предложение. Някои дори инцидентно го подтирнаха тук-там докато го зариваха и си отидоха щастливи. И Жул Пискюл беше щастлив в новото си безтелесно състояние. Винаги той бе заривал някого другиго и не бе усещал какво е. Щеше да му стане много тъпо след първите 15минути ако не беше дошъл един рак.
- O, здрасти, раче!
- Хах, глей се на какво приличаш! Иначе, здравей.
Не, че Жул очакваше отговор, но го прие прекалено естествено. Заангажираха се в банални разговори и Жул се сети и пита рака дали има семейство.
- Имам си и още как, малко на свободни начала сме, но имам.
- Е, аз сигурно никога няма да имам! Не мога да се влюбя!
- Може би ще успея да ти помогна. Знам едно-две неща за човешката любов.- каза ракът и извади очите на Жул.
- Така как е? Виждаш ли някоя, която ти харесва?
- Не, безразлични са ми.
Ракът продуха малко пясък в ушите на Жул и после ги клъцна и те паднаха на пясъка. Изведнъж лицето на Жул се озари.
- Боже, колко е прекрасно това чувство! Раче, искам да се запозная с тази жена там, виждаш ли я? Желая я! Завинаги я искам!- каза Жул, който винаги се бе чувствал латентно самотен, но едва сега успя да се влюби.
Ракът нищо не каза, само си запълзя назадничаво по своята си работа и остави Жул така- сляп, глух, с размътена глава и безпомощен. С една дума- влюбен.
http://www.youtube.com/watch?v=ePg1tbia9Bg
No comments:
Post a Comment