Веднъж, когато спах

Чуден сън сънувах-
Дяволът ми каза, че обича!
Как да не повярвам?
Само дявол с такава страст на вярност се обрича.
Зад добрите намерения е кривата пътека
и вироглав в сълзи по нея всеки тича,
всеки мъничък човек стиснал си сърцето в шепа.
Хиляди крачета на една пътека!
Стъпалата им разказват своята мъка
с кръв в пръстта изписват думи.
Този свят е тих, а чувам някой как ни се присмива.
Смее ни се, че сме малки.
Пита ме защо си пречим да растем?
Аз съм само сянка мълчалива.
Бездумно гледам как пасем.
Виждам как сърце си стискам в шепа
и събуждам се в сълзи.
Лекарят ми каза, че е важно да се спи.
Мъдростта ме посъветва, че ще е по- ценно да сънувам.
Мъдро може да е да боли,
но само с разум ти не можеш да живееш.
Тялото си иска въздух.
Събуди се и вдъхни.