Беше ранна сутрин по съвременните разбирания- с други думи наближаваше десет без четвърт. Аз отивах към катедрата по хидроаеродинамика, но спрях да закуся в бюфета на университета. Време е да поясня, че аз съм грозновато и кльощаво момиче. Грозновато, основно защото нямам навика да се поддържам, дори да се реша, а дрехите ми са стари и увиснали около кокалите ми. А защо съм кльощава? Просто забравям да ям. Забравям, че съм гладна, забравям, че ми се пишка, понякога дори забравям да дишам- като цяло не съм много съсредоточена в нуждите си. Но тази сутрин всичко се промени. Купих си я срещу 60 стотинки и беше любов от първа хапка, макар че признавам, още с вид ме грабна. Ядох палачинка с много, ама много малко шоколад и тя покори душата ми. Колко велика е любовта между жената и тестените изделия!
От там насетне това беше събитието на моите сутрини- с мисъл за нея си лягах и с образа й в съзнанието й се будех. Толкова страст към мъж не бях изпитвала в живота си! Какво малко чудо от яйца и брашно! Важно беше да е със съвсем малко шоколад, иначе не я понасях. С дните ме облада напълно- исках я и по обед и следобед и вечер ако може.
Толкова много предимства има една палачинка! Ако е студена или гадна на вкус и ме разочарова, знам, че не е тя виновна, а русата дама от бюфета, която ми я приготвя. Палачинката никога не би ме наскърбила, не би ми изменила с друга. Нищо зло за мен не произлиза от нея, освен естествената любовна мания. Ако си мислите, че напълнях- грешите. Може и слаботата ми да е била генетична. А и малкото шоколад подслаждаше достатъчно блата и ми доставяше чувства на доволство и ситост. Чувствах се толкова добре, че си спомних, че съществувам! Започнах да реша косата си от време на време и да се обличам по- спретнато. Бива ли една мърла да яде такова хубаво нещо? А и наистина се чувствах добре- поне толкова прекрасна, колкото бе и тя. Мъжете започнаха по- често да ме заглеждат, но аз все така не се интересувах от тях, с нищо не ме привличаха и не харесвах нещо в погледите им. Докато моята палачинка никога няма да ме погледне така. Отчасти понеже няма очи, но и да имаше съм сигурна, че не би го сторила. Ако бе човек, щеше да е изключително добродетелна, убедена съм. С нищо не ме заплашваше и никакви неискрености не ми говореше. Вярно и уста нямаше...но все пак. Веднъж едно момче ми каза, че ме обича. Зашлевих му шамар и заявих, че не знае какво говори. Бях права се оказа по- късно. Но какви спомени? Живеех само в настоящето щастие. И така спокойно спях! Затворех ли очи политах в небесата с палачинката, нападаха ни бандити, опитваха се да ми я отнемат, но винаги се измъквахме, посещавахме далечни страни или живеехме заедно щастливо и закусвахме в спретнатата ни трапезария. Ако не ме бепе блъснала кола на 22 години сигурно щях да си остана безбрачна, но светът не ми даде тази възможност. Но и по- добре, защото страстта ми към нея започна да утихва в топла привързаност и комфорт. Не че това са лоши чувства, но кой знае те до какво щяха да деволюират? Нямаше да си простя да охладнея и така предам палачинката. Но бях се родила човек и го очаквах от коварната си човешка природа. Умрях навреме. Важно е да е с малко шоколад.
No comments:
Post a Comment