Пътуване във влака

- И какво мислиш стана? Тя глупавата отказала!
- Хах! Сигурно за пръв път му се случва!- иззлорадства второто момиче.
Последва мълчание. Чуваше се само ритмичното тракане на машината по релсите- ту-туф-ту-туф; ту-туф-ту-туф.
Надежда прошепна:
- Виж го онзи човек отсреща! Имам чувството, че ни слуша и ни зяпа отраженията в стъклото.
- Глупости. Просто спи.
Човекът се прокашля няколко пъти сухо.
- Звучи зловещо. Можеш ли да си го представиш някак?
- Как така? Какво имаш предвид? Представям си го като стар нещастник пътуващ с нощния влак.
- Много си груба и при това без въображение, Мила! Чуй сега, така както го гледаш там свит и мръсен, можеш ли да го видиш като преуспял бизнесмен? Но после жена му е умряла и той е изпаднал в тежка депресия, след това апатия. Пропил се е и е изгубил парите си, приятелите му са се оказали фалшиви, малкото истински е пренебрегвал заради бизнеса и семейството. Няма деца, има само дългове. И сега пътува с този влак, за да сложи край на живота си на родното си място!
- Надке, честно, голяма фантазиорка си! От чия шапка ги вадиш тия приказки? Според мен е просто някой недоучил нескопосник опрял до просия и решил да се качи в нощния и да се пробва да мине метър. Хем е и завет.
- Казвала ли съм ти, че си ужасно цинична понякога?
- Винаги. Винаги съм ужасно цинична, мила. Затова съм с теб, аз се нуждая от мечтателност, ти от приземяване.
Не настъпи мълчание, както би било по всеки сценарий. Мъжът отсреща се разкашля и тялото му се свиваше и гърчеше с напъните.
- Добре, Мина, представи си, тогава, че вместо тоя клиширан сценарий, този човек сам се е отказал от всичко?
- От кое всичко? Което е нямал?
- Не, не! Послушай ме няколко минути: бил е млад, градял е кариерата си, бил е вече оценил по един по-реален начин човешките отношения и е имал целите си. Ами ако тогава нещо се е случило и го е бутнало?
- Бутнало?! От скала ли? Я пояснявай!
- Нещо просто го е пречупило и насочило в съвсем различен път. Да кажем пред него ненадейно е умрял човек. Или напротив, някое привидно малко събитие, в което се е вгледал, го е накарало да се замисли. И тогава....тогава е минал през период на осмисляне. Да речем 3 месеца е дал пробен период на живота си такъв, какъвто го е водил досега и го е оценявал всеки ден и накрая не е останал доволен. Ако се е почувствал ощетен, вързан, отделен от природата си и накрая е зарязал всичко, решил е, че не му трябва, за да е щатлив и е захвърлил и телевизора си и уредбата и лъскавата кола и компютъра и напрегнатото ежедневие и комуникации, забравил е многото глупави и празни връзки с хората, забравил е корпоративната си работа, изоставил е схемата на обществото, защото вече му се е струвала прекалено неестествена и ...ох...задъхах се...и просто...се е върнал назад. Дал си е спокойствие и време да гледа и да се наслаждава. Да изживява истински целия си живот.
- Звучи ми като някой духовен бълвоч. Чела ли си пак някоя вдъхновяваща книга?
- Не съм и не е бълвоч! Съвсем естествени нужди са това!
- Естествените нужди днес нямат значение, освен ако не се основни! Виж го! Според мен, ако е християнин, веднага ще приеме юдаизма за бутилка джин и топла вечеря!
- Знаеш ли, твоите опити да ме приземиш направо ме заземяват! Престани, моля те! Не всичко е така долно и мръсно!
- Не, само животът. Имам чувството, че в редките мигове, когато те издига в еуфория, го прави единствено да те залъже и задържи.
Кашлицата пак ги накара за замлъкнат за малко.
- Притеснява ме...
- В какъв аспект те притеснява? Тревожиш се за него или ти се иска да не го беше срещала?
- Ужасен въпрос!
- Ужасните въпроси са най-добрите. (пауза) Не ти искам отговора.
- Мина...искам да му помогна.
- Наде, ти си човек. При това златен. Но този човек е съсипан може би отвъд всяка помощ.
- Сега ти развиваш хипотези.
- Може да не ти иска съчувствието и помощта.
- Може да ми иска човещината!
- Е, казвам ти тогава, ако някога видиш мен така и ме познаеш, не ме доближавай, не ме поздравявай, не ме поглеждай дори. Аз определено ще искам да си изживея пълно мизерията в усамотение.
- В компания ще я усетиш по-добре.
- Права си. Затова не му прави компания, Надежда. Може да е преуспял и пропаднал, може сам да е захвърлил всичко или просто лошо да се е погрижил за съдбата си, възможно е да е какво ли не и да има нужда от човещина или напротив, да му е писнало до болка от всички хора и съчувствената вина в очите им, че имат повече от него или от проклетото съжаление.
- Мина, тихо! Заслушай се!
- Какво? Не чувам нищо?
- Именно...не кашля...дори не диша...
Смързнало мълчание увисна във въздуха.
- Значи това е краят на историята...каквото и да е началото...
- Нощният влак не задава въпроси, Наде. Ела да повикаме някого.