друг

друг човек ме обладава
с пръсти зли
парлива болка гушата ми стяга
черните очи
говорят ми за плъзнала проказа
острите черти
нашепват за жестокост
зъбите са зли, усмивката прогнила
мазната коса се е сплъстила
в сякната протяга се към мен
обръщам се, отскача изумен
разсеяно се отдръпва
хили се, замлъква.
Играе си с ума ми.
Виждам всяка вечер
гледа ме през моите очи.
Противен вещер!
Омагьосан съм, през мен струи!
Слага думи чужди в мойте устни
Клетките си чувствам гнусни,
защото се просмуква в тях
през въздуха и през ефира
изменя ме и ме фалшифицира
умирам всеки бавен час
и той ме гледа и не спира.
Заселил се във мен, живее и при вас!
Мозъците ви промива!
Бягайте!
Идва през ефира!
Под кожата ви се навира
и заживява вътре в вас
и от плътта ви си подбира
крехкото да изяде
устойчивото да агонизира.