?

Препрочитам неизпратени писма
и между редовете стари се търся
точка след точка в стаята сама
различен образ усърдно градя-
саможив и затворен в празни листа.
Издраскани страници кротко броя
запазили една метареалност
редуваща крайност след крайност.
Трети път наново всичко изчитам
с куха надежда капнала да заспя,
но на ум счупен неуморно се питам
"Тази от редовете-коя ли е тя?"