едно убийство

Мъж със сняг от коса по главата
седеше сам
разтриваше си колената
пъдеше си ревматизма в очакване на нова криза
облечен в омачкан панталон и избледняла риза
хипнотизиран от стената
гледаше в точка сляпа в бяло
с блед фотоалбум в ръката
пазещ спомени за друго тяло
с млади, живи още жили
снимките копнежи скрили
попарени от косите сребристи и сиви
пулсиращите вени старчески се примирили
Седи сам
ставите стягат и мисли
ако там
беше направил нещо
шеметно,
неразумно,
дори себично,
непривично и смело,
нещо, което истински да запомни,
нямаше днес в мръсни дни
да вижда стаите си като катакомби,
а мечтите проядени от молци.
Лицето набра в бръчки измачканата кожа
и размиха се в течност пожълтелите очи.
Отзад от тъмното проблесна хладно ножа
и полекичка, бавно, се плъзна и остави следи
тънки, червени с избледнялата кръв
като опасваща шията връв,
но лицето не трепна дори,
само въздъхна и отпусна се в стола
и остана так до зори.
Всеки тук би извикал,
би се потресъл смутен.
"Не е старецът съдбата си предизикал.
Това е престъпление, това е убийство!"


Убийство.
Няма тук убийство.
Той отдавна беше мъртъв.