Семейството II

Добре, знам, сега ще ми кажете, че семейството е най-важно, по-важно дори от любовта и приятелите, защото е трайно и е за цял живот.
В даден момент от живота на Адриан това не беше така.
- Адриане, отиваш на село за месец от утре, да знаеш!
- (?!) Я пак...
- Викам ти, че заминаваш за село тая лятна ваканция, не ме ли чу? Чичо ти Апостол ще живее в нашата вила, иска пак да прави някакво целебно гладуване и такива негови си идиотщини, та викам да има там човек с него, знаеш го какво е прасе пък и може да припадне някъде. Тоя човек е ненормален, 60 кила е напикан и пак гладува по 20 дена само той си знае защо! Не знам докога ще ми се занимавам с мръдналите му истории и ще му играя по акъла...
...и бащата на Адриан продължаваше да говори, а синът му го гледаше зяпнал. Имаше късмет, този път му даде около 15 часа предизвестие преди заминаването, често му се случваше татко му просто да го изкара от леглото и да го замъкне на работа, планина, почивка или каквото се сетите без предупреждение.
- Баща ми...защо не ми каза по-рано? Утре съм се уговорил да ходя да плувам.
- Е, айде, айде, на село ще плуваш в езерото.
- И приятелите си ли да взема там,а?
- Адриане! Не ми се прави на много умен, че ще те сгъна набързо, момченце!
Всичко речено и разбрано! Приятелят ми се нацупи, отвътре гореше и се бунтуваше и то защото искаше да промени нещо, а беше безсилен. Или може би му липсваше безразсъдство. След няколко часа отиде в стаята си да спи. Доста рано беше за това, а и той заспиваше доста трудно и късно. Седна на леглото и започна да разсъждава. Рисковано, мдаа, план зашит с бели конци, но ще пробва. Реши и да разчита на случайността.
*дзъъърррр.....дзъъъррррр
- Антоне?
- Да? Кажи, какво има?
- Случайно утре да заминаваш на село да помагаш на баба си и дядо си?
- Адриане, на пророк ли си играеш?
- Пробвам си късмета.
- Е, извади го, за какво ти е?
- Мини под прозореца на спалнята ми и метни камъче като стигнеш.
След 15 минути камъче изтропа по стъклото и пакет с някакви малки кутийки полетя надолу.
- Вземи това и го занеси с теб към село! Аз ще пристигна по-късно и ще мина да ги взема. Не казвай и не ги давай на никого другиго!
- Е-е-е, ти си баси потайния пич, Адриане! Усещам, че нещо ще клинчиш, хах!
- Да, позна, Тольо, но не очаквай награда за това. Най-много да ти донеса нещо за благодарност,- и му намигна, защото двамата вече си имаха традиция в това.

-Хайде ставай, трътльо, 7 часа е вече, трябва да хапнем и да минем да вземем чичо ти.
- Ммм...идвам, идвам...
Закуската мина мълчаливо, поне от едната страна, тази на момчето. Баща му мелеше ли мелеше така словоохотливо, всяка жена би му завидяла за здравите лицеви мускули. Адриан си нарами раницата и заслиза по стълбите и тогава се почна.
- Взе ли си дебела връхна дреха?
- Да.
- А имаш си достатъчно бельо?
- Да.
- Колко чифта?
- Един!!! Като ги оцапам ще ги обръщам! Взел съм си 5, айде остави ме на мира!
- Мери си приказките, пикльо! Ще ме уважаваш! На кого говориш ти бе? Да не съм ти някой посерко от махалата, с който можеш да правиш каквото си искаш? Да му обършеш два шамара и да падне? Аз ако ти обърша два...
и така още известно време, а синът почервенял гледаше нанякъде с гръб към него.
- Ся кажи, взе ли си аптечката с лекарствата?
- Взех я.
- Дай да я видя да сме сигурни да не се разкарвам обратно като миналия път.
Извади я.
- А! Хубаво! Тоя път по чудо си се сетил!
С повече мълчание от страна на Адриан връзката им се получаваше някак. Взеха шашавия чичо и продължиха нататък.
- Как си, Апостоле?
- Ох, как да съм, Живко? Виж какво прекрасно слънчице се е показало! Отсега си знам, че ще пекне чудесно след няколко часа! Много съм ти задължен, че ме оставяш да отседна в на Оля къщата, трябва ми малко да се откъсна от града. На село е спокойно, ще се доближа до природата, ще усетя пак хармония и ще видиш как ще се възроди духът ми! Ти кога последно си си давал такава почивка?
- Всеки месец по три седмици отсядам там, Постоле, само тоя път пропускам заради теб. През останалото време малки гноми ми въртят работата в цеха и нямам грижа за нищо!
- Хаха, ех, Живак, ма и ти си един шегобиец, хаха!- се засмя той полуискрено, полуразбиращо, че му се подиграват.
За 30 минути бяха в селото, бащата ги изтърбуши пред вилата и набързо изчезна.
След още 15 минути и Адриан изчезна.
Я пак!?
О,да,да. Той съвсем несмутимо си тръгна.
- Е-е-е! Чичо, забравил съм си инхалатора и противоалергичните в града! Ще отида да хвана някакъв автобус, ама да знаеш, че са много на рядко и често закъсват. Може да се забавя.
- А-а-а! Дай да видя, не може да не са там, Живко така се радваше, че си се сетил тоя път.
Той провери, разрови навсякъде из другия багаж едва ли не паникьосан, докато се увери. Племенникът си знаеше каква паника е този странен, хърбав човек като се опре до здраве и лекарства.
-Защо не кажеш на баща ти?
- О, не, той днес има работа в Казанлък, не го ли видя колко бързо отпраши? Още по обед трябва да се връща към дома. Какво да го заминавам като сам съм си виновен?
- Е, да, имаш право. Върви и поправи сам грешката си и бъди горд със себе си , момчето ми!- каза чичото излишно патетично и даже с доза абсурден героизъм. Отсъствието на племенника му според него щеше да е добро за хармонизирането му с природата и донякъде затова така лесно се върза. Той просто искаше да се върже.
- Бягам!
И той се затича, хвана първия автобус към града, който се движеше съвсем нормално, срещна се с другарите си и отиде на басейн! Копелето! Как ги прави тия неща и му се получават направо не зная! Иска ми се и аз да можех. Аз като попадна в задънена ситуация...просто си седя в нея. И се връща нашия красавец привечер със загар.
- Тольо! Тук ли си?
- Ммм-хм, кажи?
- Дай си ми торбичката!
- Ей на! Какво си правил, че така си се опекъл? О-о-о-о! Мръснико! Ти за това ли? Ха-ха-ха!
- Да, отрепко, за това, хах!
И се посмяха заедно. Адриан му метна пакет цигари.
- Тия са си само за теб, няма да делим тоя път, но другия няма да ти дам нищо. Ок?
- Дадено!
И той се запъти към вилата, където намери чичо си в мантрично опиянение под звуците на някакви....и той не знаеше какви странни инструменти- звучеше като лира, гусла, поточе и още няколко екзотични издънки събрани на едно.
- Чичо, пушил ли си нещо?
- Синко! Тихо, послушай музиката и усети хармонията!
- Слушам, чичо. Ял ли си?
- Ял съм, момчето ми, душата ми е преситена с красота!
- Аха...а нещо за стомаха? Или си само на душевна супа днес?
- Ех, ти пък, тялото може да издържи на много лишения, дано някой ден стигнеш тези прозрения сам. Това загар ли е?
- Днес слънцето наистина хубаво изпече , точно както го предрече сутринта.
- Ах! Красота!
Приятелят ми поседя и го погледа как лигите на чичото едва ли не се разтичаха от душевен екстаз и влезе във вилата да се запази от комарите.
Някои избират да са практични.