18.V

Тихият приятел гледа от стената
Говори ми във рими, зяпа ме в устата
пришит с конци здраво към земята
защото слаб и лек е, може да избяга
като космическа ракета с мръсна тяга

Вярно винаги до мен стои
с мен се спира, с мен върви
Диханията ми целодневно той брои
Приятел до последните ми дни

Слепец е,
хванал златните везни
осъжда и разбира моите кривини
Оковава моя дявол,
пази от злини.
В слънцето е силен, почва да расте;
в тъмното изтича през моите ръце.

Часове наред говорим тежко
аз със него, той не с мен
Часове наред еднакво нещо,
но той слуша, не е уморен

Единственият ми приятел пълен-
моята сянка, която не е егоист
Вечно тих, потаен, вечно тъмен,
безмълвният ми чист бял лист.
Само с него мога да се споделя,
ако искам да говоря, ако искам да мълча
силуета от стената дава ми разбиране
и мисъл ме разкъсва като куче през нощта
защо за своето човешко съществуване
мога да се доверя само на една стена...