На Коледа спонтанно реших да си направя завещание. Нуждае се от преработка и преосмисляне- още като започнах бях наясно, че нямам кой знае какво да оставя на приятелите си, но като направих опит се уверих в степента си на нямане-какво-да-се- остави. Но ще декларирам места, на които може да бъде открита чернова и евентуално завършен материал. Само за всеки случай. Когато пресичаш като мен е разумно да имаш бекъп файл с това как искаш да се раздадеш с материя на все още живите хора.
Убедих се и в това колко е трудно да напишеш завещанието си- особено като искаш да даваш, да даваш, на всички по много, сякаш ти е последната шепа живот, която имаш да изживееш.
Черновата е в тетрадката ми с бежава корица с кафява шарка покрай спиралата, май имаше и костенурка или някаква подобна животина на нея. Така или иначе отоворите ли я, в началото ще се сблъскате с химия, после с всичко останало. В София е, в шкафа над леглото ми е общежитието. Оригиналът мисля да донеса в Асеновград, в тенекиената ми кутия с какво ли не, останала от някой непразнуван, но почерпен рожден ден- синя, от бонбони Айсберг.
Дано не се налага, но все пак имайте го предвид.
( Разчитам главно на един човек, който май все още чете от време на време)
До виждане.
1 comment:
И след горния оптимизъм дойде това :-( Me sad...
П.С.Прекрасно изглежда блогът ти в момента, забравих да го напиша в предния коментар.
Post a Comment