Не, нямам идея

За абсолютно нищо предполагам. Просто си седях на бара сам и чаках нещата да ми се случат. Случи ми се тя. Оттогава предпочитам вече да не чакам, а да действам и избирам сам.
За нея мога да кажа малко, въпросите изникнаха едва два дена по- късно със сутрешните новини. Най- силно ме впечатли кожата й- имаше естествен аромат на зреещи плодове и чистота. Цялата нощ нито очите й, нито движенията й издадоха нещо обезпокоително- не беше смутена, когато я закарах у дома ми, не се притесни да се съблече пред случаен непознат от бара. Действаше едва ли не с професионализъм, но не поиска пари. Началото на цялото преживяване започна просто банално.
- Здравей, имаш ли огънче?- и подаде напред тънка цигара.
- Заповядай. Да ти предложа и питие?
- Не,- отряза ме сухо и дръпна дълбоко от папироската. - Можеш ли да ми предложиш добър танц вместо това? Тук всички са като вързани, никак не е забавно.
- Май и аз съм от вързаните, някак не се отпускам.
- Значи на теб ти трябва още едно питие. Барман! Голям джин за господина!
След 5 минути този диктатор на токчета ме беше замъкнал на дансинга с големия джин в корема ми и поомекнали крака. Беше зашеметяваща- това тяло сякаш имаше нечовешки запас енергия и змийска гъвкавост. Усещаше се някакъв бяс в движенията й през половината време, отстрани изглеждаше сякаш е загубила ума си отдадена на някакъв ритуален вихър. И преди съм имал забивки за една нощ и немалко от тях са се клатили диво и бясно, но винаги по някакъв вулгарен или просто нескопосан начин. Тази тук имаше и грация и лудост в движенията си; някак не проумявах как успява да ги съчетае. В един момент се прилепи до гърдите ми, обви врата ми с ръце и помоли:
- Вдигни ме и ме завърти!
Изпълних го. Като докосна пак земята затанцува край мен сякаш повече с ръце изразявайки нещо, което сама най- добре разбираше, а аз само бледо долавях като чувство. Ритуали и ритуали- само това имаше в маниерите й. Хвана ме за кръста и ме натисна да се раздвижа, след това ръцете й минаха нагоре към раменете ми и ме инструктираха какво се изисква от тялото ми. Това покорство ме караше да съм малко по- несигурен и се върнах отново на бара в края на песента.
- Не мисля, че се представих. Габриела,- изстреля думите и подаде ръка.
- Приятно ми е, Габриела, аз съм Даниел.
- Внимавай, носът ти ще порасне много, ако говориш така всяка вечер.
- Какво?
- Имам интуиция за някои неща, но щом тази вечер си Даниел, така да бъде. Името е добро. Нека опитаме пак. Аз съм Лора, приятно ми е.
- Аз пък съм Крисчън. Като Крисчън Бейл.
- Хах, добър избор. Още един голям джин за доброто попадение! На екс!
За пръв път жена се опитваше да напие мен. Нямаше как да не я заобичам поне за тази вечер. Когато вече и двамата бяхме стигнали състоянието, в което се смеем на собствените си пияни мутри, тя ме издърпа навън и ме заби с гръб в стената и се долепи до мен с пошли мисли в главата.
- Отиваме у нас!- заявих уверено и набрах такси.
Останалите подробности ще ги пропусна, и без това са ми малко мътни, помня само колко много ми се виеше свят, не от алкохола, и изгубих съзнание в леглото си до нея в пълно доволство. Неизвестен брой часове по- късно се разсъних от някакво "щрак" като това на фотоапаратите. Премижах, но толкова слабо ме интересуваше какво става, че заспах на секундата.
Когато евентуално се събудих открих, че е следобед. Това обаче беше едва третото ми откритие за деня. Първо осъзнах, че могат да ме болят повече части на тялото, отколкото съм предполагал, че притежавам. Второто беше, че дамата ми за нощта си е тръгнала. Никой от тези първи три факта не ме впечатли особено. Случвало се е и преди. Виж откритие #4 обаче разби класациите ми до момента- когато влязох в банята си, все още чисто гол, да измия зъбите си, намерих на гърдите си четлив надпис "Габриела Доумс- запомни това име, лъжльо". Щях да го запомня, най- малкото, защото щях да го гледам в банята още няколко дена- беше ме надписала с маркер. Маркер, по дяволите! Защо не с червило, като мистериозните дами от филмите и романите? Всъщност, снощи тя не носеше червило.
Два дена по- късно още се опитвах да забравя проклетото име и да изчегъркам противния надпис, чувствах се като използвано и маркирано говедо. Пиех мрачно кафето си и отворих сутрешния вестник, както обикновено, отзад-напред. Лист по лист се изнизваха през пръстите ми, не намирах нищо особено интригуващо, а по- любопитното сканирах набързо. Когато..."Габриела Доумс намерена мъртва в дома си- предполагаемо самоубийство". Светът изведнъж някак просто изчезна.