Тишина

гледам я в очите с твърдост
докато през кожата ми тя се впива в мен
самодостатъчна до пошлост
тишината обладава поредния ми мътен ден

не носи никакво успокоение
не ми навява и тъга
вони на мъртво примирение
с безликата съдба

Тишина това не е отсъствие
дори да изличава в ушите ти играта на звука
Тишината е присъствие
коварно стискащо до синьо тебе за врата