Свободна мисъл- Къде съм?

По средата на нищото съм- някъде на пътя между забравеното детство и на километри от табелата "самостоятелен живот".
И съм пълна с нужди, които не си позволявам да усетя, защото те пречат.
Нуждите смущават постоянната ти скорост на движение, но могат да са толкова полезни.
Искам споделеност, защото прекалено много свикнах да съм "сам" в безброй отношения, до толкова, че изпадах в психози от самотата, от липсата й, от неспособността си да се откъсна от нея и желанието и умението си да приема другите. Като редица по- слаби и по- силни алергични реакции от черното, после от бялото, после дори и от сивото. Алергията е самоунищожение с малко външна подкрепа.
Искам. Но само тази дума няма да ме докара доникъде. А докъде мога да стигна сама...отговорът е на върха на езика ми, по краищата на миглите ми и в ръцете ми, в спиралата на всяка къдрица.
Нужно ми е да се раздавам, да съм приета, да съм вдъхновена.
Бърках като си мислех, че се губя между редовете, цветовете, чертите, щрихите- там винаги съм се намирала, отдалечавала съм се понякога да се видя по- добре и да огледам света и всичко това е било част от мен по някакъв начин. Част от моя свят.
Моята саможивост, моята самодостатъчност са само средства за оцеляване. Без хора ще загина- те ме карат да тик-такам, те ме интригуват.
Благодаря на живота за снощната вечер.
Благодаря на тримата в черно за кукленото представление.
Разбрах, че съм се запазила.