Нещо може би в рими

Под моста, до колата
ръждясала, зарязана в калта
с години престояла
броя на ум дъната
на бутилките погълнали прахта
с времето надебеляла.

Опитвам се да мисля,
но светът се стапя под носа ми
няма как да се почистя
целия в петна от мръсотиите
лепнати от кофите и от устите
на онези- хората, добрите.

Почтените и винаги измити,
облечени и винаги са сити.
Лъскавите носове държат си в небесата,
и с носа си те за мен ще съдят
дали имам равно право с тях да лазя по земята
или ще е по- добре да ме пропъдят.

Под моста, до колата
мислено прерязвам им наред гърлата
ръждясал, сам в калта
чакам мъртво светлината
да затанцуват в блясък пак стъклата
от на бутилките дъната

Най- добрата ми компания
етанолови съединения в нощта
пропили са ме злоухания
и гризат ми нервно съвестта

Светлината все се бави.
Плюя недоволен във прахта
и проклинам всички баби
насадили от морал страха
с демоните си за плашила.
Махвам гневно със ръка
и захвърлям настрана
поредната бутилка вярна
и я превръщам на стъкла.
Удрям с юмрук по колата
и обирам нейната ръжда,
после падам тежко на земята
предаден от замотаната си глава.
Заспивам огорчен сред слюнка
да дочакам полумъртъв сутринта.