Като във филм

Свободата да си лошия герой във филма- нея сякаш никой не я намира. Бремето на това да знаеш, че няма да те харесат, че не трябва да те харесват тежи, а за други не е никакво бреме изобщо. Истинският артист намира удоволствие в новото, в разнообразието, в предивикателството, което го кара да расте и да надникне в още някой аспект на света. За тях лошите роли са добре дошли, раздвижват духа им, дават му право да се докосне до онова, което обществото му е забранило- да са чудовищата, които иначе всички биха отрекли. Сега някой ги моли да са именно това. Като разрешение да стреляш на месо, но с халосни патрони. И все пак е нещо.