Има ли смисъл да чета назад в чуждите блогове? Има ли какво да си обяснявам- накъде е тръгнала нечия личност, откъде е започнала, какво е предизвикало развитието й до сегашното й състояние...Има ли наистина някакъв смисъл или е просто самозадоволяване в по- изтъчена психическа форма? Не мога да върна никого назад, нали? Никога няма да достигна такова "величие"... Плаче ми се от това, а в обществена компютърна зала да плачеш е...висша форма на нещо, което не мога да закова с единствена дума, или дори с единствено изречение. " Sometimes there's so much beauty in the world, I feel like I just can't take it." А понякога има толкова мъка, че душата ти се приплесква плътно в земята като под свръхгравитация и боли...безкрайно много боли.
Питам се- наистина ли за теб самия се страда повече? Сякаш всечовешката мъка те смачква с по- голяма сила. Или може би: "Всичко лошо станало с другите предизвиква опасението, че може да се случи и с теб". Това ли е логиката й? Не.
Млъквам.
No comments:
Post a Comment