Нощем

В присъницата, във нощта
отлитам из дома си без крила;
зад бариерата- далеч от прашната земя.
В космическия мрак на своите страхове,
сред надеждите си крехки и всите богове,
пред очите слепи се разкриват
кошмарите и приказките на света
и с първите лъчи на сутринта умират
избелени след миг от паметта

Сред пропуснатите думи на съня
личността през пръстите ми се изплъзва
и нямам кой със злост да обвиня,
че умът ми толкова изконни тайни бълва,
а не успявам да ги задържа.

С ръце да можех да захлупя
виденията си мътни от нощта!
С пари да можех да си ги откупя!
Но все ограбен ме заварва утринта.
С откъслечни картини
и смутени чувства
почти побъркан,
лепнат за повърхността.
Желанието за полет ме премазва!
Аз съм странна птица- само нощем мога да летя!