"Из милионите толкова искрени и желани думи, не намирам такива за мен. Само ме заболяват ушите от вас! Ужасът, който извира от всички тези хора...е, че накрая все трябва да се разделите и съвсем ясно усещаш колко си сам всъщност. После идва втората вълна- минава ти през ума, че и когато бяхте заедно, оставаше неразбран, с други думи- сам. Чу ли звука от счупване на прозорец? "
Никога не си напълно разбран, но 100% са непостижими, забрави ли? Но как смееш да вярваш, че една душа на земята не разбира какво става в твоята? Когато мислиш, че ти трябва чуждата обич и всеки път откриваш как тя не стига...защо не опиташ сам да се обикнеш повече? Сподели. Мрази открито. Копней, крещи! Проклинай този свят, защото не е направен по твоите представи!
Искам да кажа- живей.
Никога не си напълно разбран, но 100% са непостижими, забрави ли? Но как смееш да вярваш, че една душа на земята не разбира какво става в твоята? Когато мислиш, че ти трябва чуждата обич и всеки път откриваш как тя не стига...защо не опиташ сам да се обикнеш повече? Сподели. Мрази открито. Копней, крещи! Проклинай този свят, защото не е направен по твоите представи!
Искам да кажа- живей.
No comments:
Post a Comment