атоми

изчезам атом по атом в прахта
на красивите, градските улици
пълни с толкова много деца,
с подрязани мръсни крила.

къде ми е пъпната връв?
да намеря по нея пътя обратно
към нищото или вечността.

животът даде ми много,
но отне същността.
за оцеляване себе си разпродадох
на позорна и ниска цена

сега съм една анатомия.
нито грамче човешка душа.
разлагам се бавно на по- низша химия.
и пак се боя от смъртта.

къде ми е пъпната връв?
има ли как да се върна обратно
към детството, радостта?

в какво да намеря за себе си смисъл?
автоматично се храня и дишам,
аз съм атеист по глава.
отговор не намерих в любовта.
съзерцавам. смилам. мълча.
до последния мъничък атом.