с усмивка рекламираща ми лудост,
ставаш вечер най- добрия гост,
защото маниите нощем не търпят да ги държиш на пост.
в цялото си тяло късчета от този свят побрало,
чувствам празнота,
пресити ме реалността
с околосветската си обиколка,
поправка,
с целосветската си болка.
искам да се закълна...
но само ще повърна
и с надежда ще се прикрепя
към насъщния един инстинкт за оцеляване,
но чудно е защо не можем да се справяме-
с живота, с ближния, със любовта,
с необходимостта и красотата на труда.
не, не можем да се справяме,
но сме царе по оцеляване!
Има красота,
колкото да си на повърхността,
криле за към небето няма кой да ти даде,
открий ги сам, у себе си, у чуждото лице,
но пази се, има кой да ги открадне.
човек на гладко ще се спъне и ще падне.
усмихни се на приятелката- лудостта,
обичай я, люби я през нощта.
така починал, сутринта навлез в света.