Живеем в малък град- малък, но космополитен. Във всеки квартал се срещат в прилично отношение поне пет националности. Хората се разбират помежду си, за което вкоренените предразсъдъци вече не успяват така да пречат. В страната градът ни е известен като Малката Тиква. Прочути сме с нашите репички! Е, по- скоро бяхме до преди две- три десетилетия, сега сме развили производството на микрочипове и микропроцесори, отглеждането на органи от стволови клетки и електропроизводството в АЕЦ.Тук също живеят Етиен и Бернард. Първият е французин, а вторият евреин, но особена разлика в носовете им нямаше. Веднъж несъзнателно те станаха причина за чужда злополука.
- Бернард, тая продухана кръчма не е същата без дупката в покрива!
- Така е...дано Сюлейман излезе скоро от дрънголника да ни отвори нова.
Не ги разбирайте погрешно, те не са бандюги, но в широкоскроения град не е нужно да си отрепка, за да се навреш в дупка- стига и това да ти е скучно, а заведението иска от теб само да си платиш изпитото и счупеното.
- Етиен, другарю, помниш ли онзи гнусен ден, когато вятърът на промяната се опита да отнесе домът ти?
- О-о-о и още как! Добре, че Моли от лявата къща дотича у нас! Това момиче здраво си тежи на мястото и спаси скромната ми барачка.
- Ех, Моли...Моли от лявата къща! Как се раздава тя за другите хора! Веднъж ми зае дясната си ръка за две седмици! Моято беше счупена, а правихме ремонт.
- Ех, златно сърце има тая Моли!
Уви, двамата не знаеха, че по- любопитни от носовете, които се врат навсякъде, са само ушите и чифтът на Лудвиг Крафт следеше целия разговор. Той се облиза предвкусвайки печалбата, а печалбата за крадците беше мъничко по- сладка от победата.
След два дена разбра коя е Моли и още десет дена я следи докато установи нейните навици.А колко ли неща можеше да си купи със златно сърце? Сигурно дори вечна обич, но не беше убеден, за нейната цена малцина смееха да питат. Лудвиг избра щастливият си петък 12ти за обира, наостри новия си скалпел и облече подходящ за деянието си шлифер. Мушна се в най- близката пресечка и зачака Моли да мине по отсрещния тротоар. Не минаха двадесет минути, той едва започваше второто си судоку, когато чу токовете й- пак спориха кой е по- шумен.Последва я като се движеше далеч от светлината на уличните лампи, иначе намеренията му щяха да останат скрити, а това не е напълно честно. Моли никак не се трогна от деликатния му намек, затова той безцеремонно я нападна само три морави по- надолу, току пред къщичката на Бернард. Всичко би минало успешно, ако уви, Бернард не бе оставил пуснат новия си ротвайлер. Тъкмо успял да среже шията на Моли Крафт бе захапан по подходящия си шлифер от черното куче. А какво привлича слуха, както немскит псувни, примесени с куческо ръмжене и лай? Всеки, който можеше да ходи излезе и тълпата обгради крадеца и момичето.
В последните секудни, Лудвиг въпреки борбата с кучето, се бе опитал да вземе сърцето и да избяга. Но вече беше късно!
- Лудвиг! Ти стара пущина! Какво си сторил? Ти си крадец, а не убиец!
- Вярно това е! Златното сърце да взема исках!
От тълпата ахнаха в многогласие.
- Но как?! Това е възмутитлено! Златно сърце?
- Аз в нейните гърди виждам съвсем обикновено.
- Не е ли това със "златното сърце" само фигура на речта?
- О, глупости! По- скоро само чистите очи го виждат..туй де..златното сърце.
- Ох, измамен съм!
- Бернард! Това е Моли от дясната къща!
- Бернард, тая продухана кръчма не е същата без дупката в покрива!
- Така е...дано Сюлейман излезе скоро от дрънголника да ни отвори нова.
Не ги разбирайте погрешно, те не са бандюги, но в широкоскроения град не е нужно да си отрепка, за да се навреш в дупка- стига и това да ти е скучно, а заведението иска от теб само да си платиш изпитото и счупеното.
- Етиен, другарю, помниш ли онзи гнусен ден, когато вятърът на промяната се опита да отнесе домът ти?
- О-о-о и още как! Добре, че Моли от лявата къща дотича у нас! Това момиче здраво си тежи на мястото и спаси скромната ми барачка.
- Ех, Моли...Моли от лявата къща! Как се раздава тя за другите хора! Веднъж ми зае дясната си ръка за две седмици! Моято беше счупена, а правихме ремонт.
- Ех, златно сърце има тая Моли!
Уви, двамата не знаеха, че по- любопитни от носовете, които се врат навсякъде, са само ушите и чифтът на Лудвиг Крафт следеше целия разговор. Той се облиза предвкусвайки печалбата, а печалбата за крадците беше мъничко по- сладка от победата.
След два дена разбра коя е Моли и още десет дена я следи докато установи нейните навици.А колко ли неща можеше да си купи със златно сърце? Сигурно дори вечна обич, но не беше убеден, за нейната цена малцина смееха да питат. Лудвиг избра щастливият си петък 12ти за обира, наостри новия си скалпел и облече подходящ за деянието си шлифер. Мушна се в най- близката пресечка и зачака Моли да мине по отсрещния тротоар. Не минаха двадесет минути, той едва започваше второто си судоку, когато чу токовете й- пак спориха кой е по- шумен.Последва я като се движеше далеч от светлината на уличните лампи, иначе намеренията му щяха да останат скрити, а това не е напълно честно. Моли никак не се трогна от деликатния му намек, затова той безцеремонно я нападна само три морави по- надолу, току пред къщичката на Бернард. Всичко би минало успешно, ако уви, Бернард не бе оставил пуснат новия си ротвайлер. Тъкмо успял да среже шията на Моли Крафт бе захапан по подходящия си шлифер от черното куче. А какво привлича слуха, както немскит псувни, примесени с куческо ръмжене и лай? Всеки, който можеше да ходи излезе и тълпата обгради крадеца и момичето.
В последните секудни, Лудвиг въпреки борбата с кучето, се бе опитал да вземе сърцето и да избяга. Но вече беше късно!
- Лудвиг! Ти стара пущина! Какво си сторил? Ти си крадец, а не убиец!
- Вярно това е! Златното сърце да взема исках!
От тълпата ахнаха в многогласие.
- Но как?! Това е възмутитлено! Златно сърце?
- Аз в нейните гърди виждам съвсем обикновено.
- Не е ли това със "златното сърце" само фигура на речта?
- О, глупости! По- скоро само чистите очи го виждат..туй де..златното сърце.
- Ох, измамен съм!
- Бернард! Това е Моли от дясната къща!
No comments:
Post a Comment