от снощи

Има ли смисъл в нотите, които попивам
И за лицата, които разсмивам
дали съм паляк, жалък комик?
На кого с какво мога да съм от полза,
щом съм от всички по- нещастен и клет?
Мога да скрия кръговете си сини
с очила
с розови рамки и стъкла
и мога да бъда на глупаците кмет
раните си умея да крия с години
крепящ се на усмивки като
удавник на сламка
но накрая сърцето ми пак е за смет
Затова презирам ви хора!
Между хилядите реални причини
избирам нереалните пет!

В душата съм може би малък,
определено не съм и поет,
но плюя, че ви животът ви жалък
така ще остане години наред,
а всъщност моя най-силно презирам
от вас три пъти съм по- проклет!
И така, както ви мразя,
посвещавам се усмивките ви да пазя,
а при лошо настроение
да ви газя и коля наред.
Последното все скрито остава
в дебелия ми череп пълен с омлет-
мозък измъчен и кашкав,
разсъждаващ в проблясъци,
в пейзаж и портрет.
Предимно картини,
мисълта идва след.
Потъвам под звуците
давя се в чужд куплет.
Като капките по улуците
се хвърлям с главата напред,
за да обера на хората боклуците
да съм малко различен и все пак приет
на овцете презрени в редиците,
не да съм едната и черната,
тъпкан от копита безчет.
(...)