Не бъди тъжен

От обич се пръснах.
Конецът ми е изтънял и не издържа,
отвътре може би съм много пълна,
с преголяма кухина,
която жадно все расте, расте
прави ме отблъскващо дебела.
От обич се пръснах.
От хората стоя далеч.
За тях нямам сили,
а в душата ми има теч,
подгизвам и ставам на каша.
Не искам на никого нищо да кажа.
Седя в свое стъклено кълбо
кротко гледам и мълча.
В другите надничам със добро око.
Мога отдалеч да ги ценя.
Тихо.
Не мога нищичко след теб да кажа.