Първокласен боклук

Честито! Специлизирахме се и то в нещо много желано- произвеждаме първокласен боклук за милата родина, че дори и за целия свят. Той може да не ни го иска, ама боклука си плъзна щастливо по него и изобщо не се занимаваше да спазва етикета и да го пита каквото и да е.
Нравите ни станаха цигански, мисленето на все повече от българите също става хедонистично- разушително и посредствено. Всички ли да изживяваме дните си без грам мисъл за несигурното потятие "утре"? Гарантирам ви, че "утре" не е толкова далеч и даже много скоро ще настигне всички ни. Старите хора обичат да си спомнят какво е било някога и какво е станало сега- нека ви припомня великата мъдрост "Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти стори". Велика, наистина. Някой ни е дал плодовете, ние сме тези, които е трябвало да преценим дали да вземем семената им и да посеем нещо или просто да изплюскаме и изсерем тия плодове. #2 е вариантът, който избират повечето хора, защото е по- лесен. За да дочакаш реколта трябва да се трудиш, да погладуваш дори. И ето ни нас, затънали в боклук, живеещи в страна, в която всичко загнива и ферментира до миризливи купчинки гнусна каша: образованието, икономиката, здравеопазването, умът, мотивацията. Най- доброто, което може да се намери що- годе лесно е старателната посредственост. Истински гениалните хора са твърде малко и да попаднеш на такъв, който все още е в страната и дори няма намерение да си тръгва е въпрос или на късмет, или на нечовешки упорито търсене! Все пак иномислещите, творящи люде рядко произвеждат боклука, който тук ни е нужен. А щом някъде не си нужен или загиваш (в един смисъл или в друг) или бягаш да търсиш по- подходящи за себе си условия.
Боклукът буквално:
Тия, истинските, натурални и неподправени отпадъци не е необходимо да ви ги посочвам, вие ги виждате. Няма начин да не ги виждате, защото те се навират в обувките ви, в носовете ви, в очите и дори умовете ви, почват да си играят пинг- понг дори с психиката ви, да! Столицата ни е зарината в изхвърлени папмерси, опаковки, обелки и счупени вещи, накълбени на стръмни хълмове край контейнерите и 8 фирми за почистване не смогват да се справят с остатъците на софийските консуматори. Да оправдаем това с лошо управление и големия брой живущи в града, но защо тогава гледката е все отпадъчна в какъвто и по размер град да отидеш? Да, количествата боклук се менят, но просто е различно МНОГО. Опаковките Smacky & Coca Cola ще се бутат в краката ви край паметниците от бай-Тошово време, фасове ще виждате на всяка стъпка, картонени опаковки от какво ли не ще надзъртат от ъглите на блокове, огради и будки. Сметта е едно от първите неща, които се набиват на очи на всеки европеец дошъл и огледал тук, но далеч не всички смеят да го кажат. Етикет, разбираш ли, пък и все пак в чуждо село и керемидите бият, трябва да си тактичен. Истината е, че сме мърлячи. Нямаме култура, а в някои случаи нямаме дори изборът за нея. Когато почистващата фирма не си е свършила работата и 10 дена никой не мине да изпразни контейнерите, действително няма къде да денеш 4те торби отпадък, но как са се появили тези малки, средни и големи боклуци по между блоковите пространства, парковете и паметниците, че дори и пътя? Кошчета има, а и винаги може да повлачиш нещо до слеващия контейнер, не са чак толкова голяма рядкост! Но ние действаме толкова първосигнално- не ми трябва, хвърлям го. Тук, сега, на място! Не може да очакваме някой постоянно да почиства паметниците дори, а какво остава за всички кътчета от откритото пространство в България? Това показва какво е самоуважеието ни- нулево! Но това не пречи самочувствието ни понякога да се надува до гаргантюански размери. Реално ли е да се имаш за голяма работа и природна ценност едва ли не, а да крачиш в смет?! Нужен ти е малко мозъм и самосъзнание, за да прецениш, че боклука убива неща, за които ти не подозираш, по начини, които не проумяваш. Свикваш с мръсотията, приемаш я като част от твоята реалност, но нека ти кажа, че в ума ти средата ти на живот представлява част от теб самия. Като ти е неприсъща и я отхвърляш се чувстваш зле. Като се приспособиш към нея, изменяш същността си. Искаш или не, мястото, на което живееш играе огромна роля в определянето ти като личност и повечето хора просто се пускат по течението и не влагат грам усилие за промяна, а се оставят самите те да бъдат променяни. Живей с боклук, стани боклук тогава! Сам така си приел.

Боклукът косвено:
Ние гнием! Не ми ли вярвате? Огледайте се и се опитайте да ми докажете противното! Целият ни живот може да се разгледа като гниене, но мисля, че ме разбрахте добре какво имам предвид с предното изречение. Вместо да се изграждаме като общество, ние се развиваме като паразити, но нашият паразитизъм е такъв, че все едно ръката ти да изсмуква силите на останалото ти тяло- с неговата смърт и тя ще се справи доста трудно нататък, нали? Но все пак ние не сме ръце свързани към тяло, ние ще се спасим по някакъв начин. И хората крадат ли крадат ли крадат и мамят ли мамят ли мамят. За това естествено се изисква малко съобразителност, въпреки че законите ни с пълни с пропуски. А масата народ пищи възмутен и честолюбив, но дайте му само възможност и той ще направи същото. Защото куп събития и преходни периоди разбиха у нас чувството за обществен дълг и мисленето ни за "нас"- нацията. Деградиралото ни образование ни държи кротко оскотели и удобно късогледи, а цигарите, алкохола, дискотеките и кръчмите са ни наблизо и са ни приоритетни. Защото ако не се развличаш достатъчно, почваш да виждаш, чуваш и надушваш повече, отколкото е позволено, за да живееш весело и приятно. Просто почва да ти горчи под езика и под предсърдията.
Ако се огледаш аналитично, ще видиш:

• 7, 300 000 заблудени човешки същества (не е цялото население на страната, все пак съм отделила и брой хиляди попрогледнали)
• ще видиш, че в гимназиите и университетите децата ти се учат на разочарование от образованието, учат се на това как приятно да губят времето си и да не научават нищо всъщност, освен белота.
• в училище са първите ти уроци как да се скатаваш, да мамиш и да хитруваш и, че именно това те прави с едни гърди по- напред от другите.
• там разбираш колко е важно да си част от болшинството и избираш да си посредствен, защото е по- безпроблемно. на пръв поглед, само повърхностно, но ти по- надълбоко няма да гледаш.
• ако решиш нещо друго или трябва да станеш много гъвкав или биваш грубо употребен и отхвърлен.
• естествено, идват моменти в твоят живот, когато ти е нужна медицинска помощ. тогава разбираш, че това е нещо твърде мудно, скъпо и несигурно. неведоми са клиничните ни пътеки! направленията са малко, а еднократен преглед при специалист без напавление ти е 20лв. лекарствата ти общо възлизат на около 25, ако си късметлия и лекарят ти е добронамерен да ти изпише нещо според джоба.
• след третото посещение при слециалисти загряваш, че те обикновено ти казват възможно най- лошата прогноза, да за съсипят нервите ти и колегите невролози и психолози да имат хляб.
• правят ти впечатление и някои скъпи изследвания, които за всеки случай уж е нужно да си направиш. За всеки случай.
• ако идваш по спешност понякога се обслужват умопомрачително бързо- тоест преди да си умрял/да си се обезкървил.
• с времето и редовните посещения може да стоплиш също, че добра част от лекарите не са завършили Медицинския Университет от благродство и желание да помагат. Всъщност са потомствени лекари и това си е един вид предаван от баща на син/дъщеря занаят и ги болят ушите за ближния! Просто това им е било сигурна работа, пък и доходоносна. Те не са задължително лоши хора. Но да не си отдаден точно на тази професия автоматично те прави долно качество специалист.
  
• трябва да се оперираш? от рак ли? има някакво неписано правило за доброволното дарение от 500лв преди операцията за правото да си избереш екип. ако не си знаел, вече знаеш.
  
• повечето болници имат стара апаратура
• доживял си още едно лято и решаваш да отидеш на море. ако кожата ти е по- чувствителна веднага разбираш, че се къпеш в Менделеевата таблица.
  
• скъпо ли ти се струва да се храниш на морето? а мръсна ли ти се вижда плажната ивица? е, тая тема май мина вече.
• красива природа има нашето Черноморие. но има толкова много други държави, където природата е ...извинете ме, патриоти, също толкова красива, ако не и повече, само че не е скрита под бетона на 1000 празни хотела! Нашето си е наше, но ако сме обективни- това е.
• планинските курорти? хотелите пак са около 1000 и са все така празни, само че стилът им е различен. а, да, пак е скъпо. боклукът качили е по- малко.
• може би си пътувал до курорта с влак? забеляза ли, че той е бил нововъведение, когато баба ти още не е била стигнала менопаузата?
• никога не пътувай с международен влак! може и да си късметлия, но ако ти е редовна практика все някога таблото в гарата ще те уведоми, че превозът ти закъснява със 140 мин. по- лошото е, че може да дойде след 100 ако решиш да се поразходиш през това време и определено няма да те чака да се върнеш на 140тата.
• решаваш да почетеш списание, за да убиеш време. списанието убива мозъка ти. Изборът ти е предимно между списания за нови коли, мода, клюки, още клюки, още мода и доста малоумни статии за секс, политически PR и реклами на по цяла страница.
• имаш модерен, скъп телефон, на който можеш да гледаш телевизия? чудесно! улавяш с антенката някой канал и ... оттам те залива помия. Но за убиване на времето става. Все ще намериш някоя комедия с предвидим посредствен хумор.

Ще спра до тук с изброяването. Обобщено: транспортът ни е боклук, образованието ни оставя неграмотни, здравеопазването ни скъсва нервите, телевизията и печатът ни са помийни кладенци, а курортите ни са ... дори нямам думи. може би пропуснах само да спомена за храната и правосъдието, но чувствам, че с това зрънце чашата вече ще се пръсне направо, не просто прелее. Тук наблягам на черната страна на нещата, естествено ще срещнете и отзивчиви лекари, учтиви магазинерки, позитивни, отворени хора (особено сред младите), но ще се сблъскате с толкова неизпълнени мечти, скрит егоизъм, мърлявост и абсурдна бюрокрация, че най- хубавите ви сънища в тежките периоди на тия сблъсъци ще са как вие с автоматично оръжие с произволни размери, калибър и клас отваряте кървави рани спретнатите дрешки на познати и непознати люде. Крепете се на надеждата и плувайте в морето от пасивни граждани, които искат промяна, но не знаят какво да правят, а дори да им мине мисъл не могат да се съберат и да го свършат. Цялата работа ни е за боклука. Обществените ни структури са за боклука. Организациите и профсъюзите ни са за изхвърляне и понамирисват. Гнием, както гният остатъците от вечерята ни в контейнера и някой пес- опортюнист драпа по ламарината му да ги налапа! Кой ще ни лапне? Това, което още може да се изсмуче от нас, някоя циганска хитра душа ще го използва, повярвайте. Държавата ни е труп с приятно зелен цвят, застанал в естествено разкрачено положение върху кенефа и някой евро-полицай пише доклад върху това какво се е случило с трупа, за да добие въпросния цвят и положение.

Но така не е само тук. В Белгия имат проблеми със здравеопазването. За ден престой там станах свидетел как и в тая уредена държава нещата не текат плавно навсякъде. Невъзможно, нали? И при тях е мръсно, и те мамят, и те крадат, но някак така го правят, че се понася. Не може съвсем без. Тук е безогледно. Посредствеността е бледа, но и страховито разрушителна. Тук всичко е първа класа- дори посредствеността, дори боклукът. Не българска работа- циганска.