Отвратителното чувство...едно да беше. Чувството, че си непотребен. Съзнанието за това, как бъркаш отново и отново и как не можеш да дадеш толкова, на колкото си способен. И големият ужас, че не си себе си. Повече дори- че не можеш да се намериш. Пълен ужас! Ето го и нарастващото себепрезрение- защото си мрънкало, а това е слабост..а собствената си слабост не можеш да си простиш. Проклет перфекционист! Какво искаш толкова от бедното си създание? Презирам те...чакай..това съм аз. И презрението ми към себе си ми донесе още презрение към мен самата и накрая...Знаеш, такива неща накрая никога до нищо хубаво не водят, затова изхвърлям периодично всички тези упорито завръщащи се чувства на боклука.
Човеко, за годините си на земята трябва да си разбрал няколко неща:
-в болката си си сам
::колкото и да я споделяш- болката винаги си е само твоя и най- добре ти я разбираш::
(бел. авт.)
-не можеш да играеш на сигурно в тоя живот
-не се мисли за спасител
-не бъди съдител
::последните две ще те накарат да забравиш къде е мястото ти::
-научи се да различаваш желанията и нуждите си
не ги напявам на себе си тези редове, моля ви сещайте се от време навреме за тях, защото трябва да се повтарят периодично.
No comments:
Post a Comment