- Ха-ха-ха-ха!
- Господине! Моля Ви! Това не е комедия! Дръжте се прилично!
- ХА- ХА- ХА- ХА!
- Ей! Вие там! Млъкнете, по дяволите! Гледаме постановката!
- ХА- ХА- ХА- ХА- ХА!
(няколко гласа)
- ПРЕСТАНЕТЕ ВЕЧЕ!
- Обиждате моноспектакъла на актьора!
- О-о-о, опази! Нямам намерение да го обиждам!
- Тогава не се смейте! Дори не е комедиен моноспектакъл!
- Но играе толкова добре! Смешно е!
- Кое му е смешното? Човека води любовен монолог!
- Но в това си симулиране е много по- истински от всички други влюбени, които досега съм чул да признават един на друг любовта си! Това му е смешното! Това му е жалкото!
Залата замлъкнала. Господинът излязъл.
1 comment:
hmm... kak scenata na teatyra moje da te prevyrne v po-chovek otkolkoto scenata na jivota...
Post a Comment