- Изскочи през прозорецаааа!
- Здравей, скъпа. Сготви ли?
- Живко, сериозна съм! Побърканият ти син скочи от прозореца на стаята си!!!
- Скъпа, странно е, че когато е побъркан и лош, винаги е само и единствено мой.
- Съсредоточи се върху проблема! Полетя самоволно от етажа надолу, докато му се карах за двойка по география!
- Ето виж, значи не е луд! Ако беше скочил без причина щях наистина да се разтревожа.
- Добре, моля те обясни ми какво съм ти направила аз?
- Каза "да" преди 25 години.
Последваха секунди мълчание пълни със злокобни предвещания за повече сол и слюнка в супата на благоверния тази вечер, или може би дори слабително прахче. Дора си имаше своите детински начини да отмъсти и възпита едновременно.
- Ще се разбера с него като се прибере, мила, нямай грижа, аз ще оправя всичко. Извинявай. Сега няма смисъл да му звъним или търсим. Ще почакаме.
Така той се размина само с повече сол. След половин час се прибра у дома си и реши да се подготви за лекция. Този ритуал изискваше определени ритуални предмети като вилици, ножове, голяма салатиера, купичка за лед, щипки и чаши и естествено алкохол към зеленчуците за жертвената салата.
Стъпките небрежно го водеха към поставения капан. В мрака на нощта и лекия повей на вятъра лошото настроение и тревожните мисли отлитаха по-бързо. Вече изкачваше стълбите, лампата на коридора беше отказала да се запали и крачеше в тъмнина. Вратата, необичайно, беше заключена. Адриан пъхна ключа и завъртя два пъти. Антрето също го посрещна с упорита липса на светлина. През миниатюрния процеп се процеждаха лъчи и мантрични нашепвания. Наивно той просто отвори вратата. Светлината нахлу и го заслепи. Премигна, в очите му проблясна лъскавия метал на острието на ножа в женска ръка, чу се писък, светлината угасна.
- Маму стара на енергото! Спря точно като пуснах филма!- изпсува спонтанно бащата.
Хората от енергото, явно стреснати, пуснаха отново електричеството. Лампата светна пак и Дора хвана ножа...за хляб и започна да реже. Адриан се огледа добре, дали вижда правилно- всичко си беше на мястото, алкохолът беше разлят, изпит и пак разлят по чашите. Къде му е конското тогава?
- Седни! Искам да ти кажа няколко думи.
Ахааа! Ето къде било конското! Сега следваха нескончаемите поучения и заплахи, повторени безпаметно по няколко пъти в типичния за Живко стил "изкуфял цар".
- Гледай мен, не блей в телевизора! Какво си говорил на майка си днес?
- Да го повторя ли?
- Не се прави на интересен! Имаш двойка по география вероятно по същата причина!
- Така е, учителката не търпи някой да е по-интересен от нея.
- Виж това ще го уточняваме друг път. Първо ти трябва да разбереш с кой как да се държиш. Ние сме ти родители, майка ти така като я гледаш колко е слабичка, работи по 8 часа на ден за твое удобство, не за свое, за да имаш ти храна. Готви ли ти? Готви ти. Пере ли ти? Пере ти!
Тук Адриан блокира завъртайки се в мислена дефанзива. " Готви ми, така е, обикновено неща, които мразя да ям. Пере ми- да, обикновено после дрехите ми имат различен цвят или са смалени или са на мравчици."
- И освен това ние сме ти родители, ако мислиш, че ние нямаме отговорност към теб и не трябва да ни пука, чудесно, знаеш ли колко по-лесно ще ми бъде! Няма да ти давам от утре никакви пари за нищо, няма да те питам за училище, няма да те закачам. Ти се обличай и си готви и си пери. Всъщност, прави каквото желаеш. Ако все пак ти трябват пари, добре, кажи, знаеш, че никога няма да ти откажа. Но хайде стегни се, умно момче си, как 2 по география и как ще скачаш като дивак през прозорците! И то вече втори път го правиш!
Минута пета, главоболието започна да пулсира.
- Кажи ми, недоволен ли си от нещо? Ти имам чувството, че най-добре се държиш след един хубав пердах!
Тук Адриан почна да позеленява и ако скоро баща му не отбиеше на друга тема имаше сериозна заплаха момчето да премине на фотосинтеза.
- Като ти опъна шамарите и ще влезеш в пътя веднага, но нужно ли е само така да се разправяме?
- Не, не е нужно изобщо да се разправяме.
- ТАКА ЛИ?! А, така мислиш. Хайде обясни ми, някой ден като си имаш един мърсолко, който скача от прозорци и не може да си затвори устата от глупости какво ще го правиш, а? Ще го счупиш от бой, това ще го правиш!
" Трогателно първичен" си помисли с презрение синът. Добре, високомерно е, но какво предизвиква като ответна реакция такова бащино отношение?
- Не трябва изобщо да ме караш да се чувствам като лайно по начало. Мисля, че оттам ще е хубаво да започнеш.
" По дяволите! Забравих! Не трябва да говоря!"
- И какво? Сигурно ще кажеш и да те похвалвам вместо това?
Мълчание. И главоболие. Адриан се изключи почти напълно от обстановката.
- Дрън-дрън- пари. Жмуци- фа-ла-ла отговорност за теб и смятам груди-хва-натата-пари-гор-хали от утре забранявам блаф-блаф-ум за голяма работа ще те сваля на земята като хатити-пум и тантарара-дудов-ти-до спра да те спонсорирам.
- Може ли да си отида в стаята вече?- попита равно с малко разсеян встрани поглед.
Живко беше почнал да се насища и сам на речта си, въпросът съвсем преряза умираща му муза.
- Добре, бягай.
" Ей, ама много му се отдават тия речи! Ще ми докара мозъчен тумор!"
"Ей, ама много ме бива в тия речи! Сигурен съм, че сега е така смачкан, та ще му държи влага поне две седмици!"
В крайна сметка никой не се разболя и никой не доби двуседмичен страх за поведението си.
На другия ден намериха бележка.
" Мамо, татко, отивам да живея на тавана. Не ми трябва спонсорство."
Тихата махала се разтресе секунди по-късно и сънените съседи наизскачаха по прозорците изплашени, че е избухнала бомба или е станала катастрофа на големи камиони. Стъклата още дрънчаха, когато трептенията намалиха силата си и преминаха в по-умерени крясъци.
- Ох, Живко нещо се е разкрещял. Спокойно, скъпа, дай да си пием кафето.
- Здравей, скъпа. Сготви ли?
- Живко, сериозна съм! Побърканият ти син скочи от прозореца на стаята си!!!
- Скъпа, странно е, че когато е побъркан и лош, винаги е само и единствено мой.
- Съсредоточи се върху проблема! Полетя самоволно от етажа надолу, докато му се карах за двойка по география!
- Ето виж, значи не е луд! Ако беше скочил без причина щях наистина да се разтревожа.
- Добре, моля те обясни ми какво съм ти направила аз?
- Каза "да" преди 25 години.
Последваха секунди мълчание пълни със злокобни предвещания за повече сол и слюнка в супата на благоверния тази вечер, или може би дори слабително прахче. Дора си имаше своите детински начини да отмъсти и възпита едновременно.
- Ще се разбера с него като се прибере, мила, нямай грижа, аз ще оправя всичко. Извинявай. Сега няма смисъл да му звъним или търсим. Ще почакаме.
Така той се размина само с повече сол. След половин час се прибра у дома си и реши да се подготви за лекция. Този ритуал изискваше определени ритуални предмети като вилици, ножове, голяма салатиера, купичка за лед, щипки и чаши и естествено алкохол към зеленчуците за жертвената салата.
Стъпките небрежно го водеха към поставения капан. В мрака на нощта и лекия повей на вятъра лошото настроение и тревожните мисли отлитаха по-бързо. Вече изкачваше стълбите, лампата на коридора беше отказала да се запали и крачеше в тъмнина. Вратата, необичайно, беше заключена. Адриан пъхна ключа и завъртя два пъти. Антрето също го посрещна с упорита липса на светлина. През миниатюрния процеп се процеждаха лъчи и мантрични нашепвания. Наивно той просто отвори вратата. Светлината нахлу и го заслепи. Премигна, в очите му проблясна лъскавия метал на острието на ножа в женска ръка, чу се писък, светлината угасна.
- Маму стара на енергото! Спря точно като пуснах филма!- изпсува спонтанно бащата.
Хората от енергото, явно стреснати, пуснаха отново електричеството. Лампата светна пак и Дора хвана ножа...за хляб и започна да реже. Адриан се огледа добре, дали вижда правилно- всичко си беше на мястото, алкохолът беше разлят, изпит и пак разлят по чашите. Къде му е конското тогава?
- Седни! Искам да ти кажа няколко думи.
Ахааа! Ето къде било конското! Сега следваха нескончаемите поучения и заплахи, повторени безпаметно по няколко пъти в типичния за Живко стил "изкуфял цар".
- Гледай мен, не блей в телевизора! Какво си говорил на майка си днес?
- Да го повторя ли?
- Не се прави на интересен! Имаш двойка по география вероятно по същата причина!
- Така е, учителката не търпи някой да е по-интересен от нея.
- Виж това ще го уточняваме друг път. Първо ти трябва да разбереш с кой как да се държиш. Ние сме ти родители, майка ти така като я гледаш колко е слабичка, работи по 8 часа на ден за твое удобство, не за свое, за да имаш ти храна. Готви ли ти? Готви ти. Пере ли ти? Пере ти!
Тук Адриан блокира завъртайки се в мислена дефанзива. " Готви ми, така е, обикновено неща, които мразя да ям. Пере ми- да, обикновено после дрехите ми имат различен цвят или са смалени или са на мравчици."
- И освен това ние сме ти родители, ако мислиш, че ние нямаме отговорност към теб и не трябва да ни пука, чудесно, знаеш ли колко по-лесно ще ми бъде! Няма да ти давам от утре никакви пари за нищо, няма да те питам за училище, няма да те закачам. Ти се обличай и си готви и си пери. Всъщност, прави каквото желаеш. Ако все пак ти трябват пари, добре, кажи, знаеш, че никога няма да ти откажа. Но хайде стегни се, умно момче си, как 2 по география и как ще скачаш като дивак през прозорците! И то вече втори път го правиш!
Минута пета, главоболието започна да пулсира.
- Кажи ми, недоволен ли си от нещо? Ти имам чувството, че най-добре се държиш след един хубав пердах!
Тук Адриан почна да позеленява и ако скоро баща му не отбиеше на друга тема имаше сериозна заплаха момчето да премине на фотосинтеза.
- Като ти опъна шамарите и ще влезеш в пътя веднага, но нужно ли е само така да се разправяме?
- Не, не е нужно изобщо да се разправяме.
- ТАКА ЛИ?! А, така мислиш. Хайде обясни ми, някой ден като си имаш един мърсолко, който скача от прозорци и не може да си затвори устата от глупости какво ще го правиш, а? Ще го счупиш от бой, това ще го правиш!
" Трогателно първичен" си помисли с презрение синът. Добре, високомерно е, но какво предизвиква като ответна реакция такова бащино отношение?
- Не трябва изобщо да ме караш да се чувствам като лайно по начало. Мисля, че оттам ще е хубаво да започнеш.
" По дяволите! Забравих! Не трябва да говоря!"
- И какво? Сигурно ще кажеш и да те похвалвам вместо това?
Мълчание. И главоболие. Адриан се изключи почти напълно от обстановката.
- Дрън-дрън- пари. Жмуци- фа-ла-ла отговорност за теб и смятам груди-хва-натата-пари-гор-хали от утре забранявам блаф-блаф-ум за голяма работа ще те сваля на земята като хатити-пум и тантарара-дудов-ти-до спра да те спонсорирам.
- Може ли да си отида в стаята вече?- попита равно с малко разсеян встрани поглед.
Живко беше почнал да се насища и сам на речта си, въпросът съвсем преряза умираща му муза.
- Добре, бягай.
" Ей, ама много му се отдават тия речи! Ще ми докара мозъчен тумор!"
"Ей, ама много ме бива в тия речи! Сигурен съм, че сега е така смачкан, та ще му държи влага поне две седмици!"
В крайна сметка никой не се разболя и никой не доби двуседмичен страх за поведението си.
На другия ден намериха бележка.
" Мамо, татко, отивам да живея на тавана. Не ми трябва спонсорство."
Тихата махала се разтресе секунди по-късно и сънените съседи наизскачаха по прозорците изплашени, че е избухнала бомба или е станала катастрофа на големи камиони. Стъклата още дрънчаха, когато трептенията намалиха силата си и преминаха в по-умерени крясъци.
- Ох, Живко нещо се е разкрещял. Спокойно, скъпа, дай да си пием кафето.
No comments:
Post a Comment