Monday, 11 February 2008

Бих желала...

...да дам излишната си обич на света, но съм човек- имам нуждата да я съсредоточа в нещо, в някого под произволна ако искате форма. Разпръсната тя ме размива, не е така унищожително силна, не ме помита, не ми вреди, но не ме и издига, нито помирява с мен самата.
Голям проблем и лична драма!
Уж е в един, а се пренася в двама.

Ще си представя, че това не ме засяга и на шкафа в кухнята ще го поставя.
За женските проблеми няма място в мъжки свят.
Няма да си отрежа дългата коса, само сега засега малко ще я поскрия.

2 comments:

Broken Shadow said...

Хмм за какъв "мъжки свят" става дума?

shade said...

Обичта никога не е излишна! Повярвай ми,тук думата "никога" е точно на място.
Ако мога да бъда "розов" за минута,бих казал,че любовта осмисля живота.Знам,че е клише,но когато го осъзнаеш напълно,искаш да го повтаряш,повтаряш и повтаряш,за да го предадеш на всички около теб.
"О,колко грозен е света и колко хубави са хората."
Хората са неразумни,алогични и егоцентрични.Обичай ги,каквото и да става.
Най-стимулиращият дар-надеждата.